За жени: Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Влязъл царят в делвата, измил се с пъстрия сапун. На края ловецът го облял с вода. Царят изскочил като птица.

На двора имало един голям камък. Когато бил здрав, царят винаги го хвърлял: изпитвал си силата.

И сега царят хванал камъка и го хвърлил с такава сила, че отчупил ъгъла на двореца. Похвърлял царят камъка, позабавлявал се, обърнал се към ловеца, прегърнал го, целунал го, но така силно го стиснал, че му навехнал ръката. Ловецът се намръщил.

— Заболя ли те? — пита царят.

— Не, просто така се намръщих — отвръща ловецът.

— С какво да те наградя, дето ме излекува? — пита отново царят.

— Дайте ми посталото конче, което е в конюшнята ви, и един калъп от вашия пъстър сапун.

Царят се учудил, че ловецът иска толкова малко. Накарал веднага да изведат кончето. Оседлали го, а то едва стои на крака, аха — ще се потърколи. Кончето казало на ловеца:

— Заведи ме на реката и ме окъпи в нея, ала ме насапунисай с пъстрия сапун и знай, като ме окъпеш, по-скоро ми туряй юздата и ме яхвай, иначе ще отлетя, няма да ме удържиш.

Момъкът завел кончето на реката, насапунисал го хубавичко с пъстрия сапун, окъпал го. Едва успял да стегне трите колана и кончето литнало и понесло момъка. Долетели у тях.

Булките видели ловеца, разтревожили се, казват на змейовете:

— Ако не го премахнете — всички ще загинем.

Змейовете отишли при магьосницата:

— Той се върна цял и невредим, погуби го!

Бабичката се пъхнала в кацата си, понесла се към царя. Въвели я.

— Ето че си оздравял, велики царю — казва магьосницата, — сега, ако се ожениш за дъщерята на царя на горските духове, каджите, по-щастлив човек на света няма да има.

— Хубаво би било — казва царят, — ала кой ще ми я доведе?

— Ами че оня, който те излекува, той ще ти я доведе — отвръща бабичката.

Царят повикал ловеца:

— Доведи ми дъщерята на царя на каджите!

Ловецът отишъл при коня си:

— Царят заповяда да му доведа дъщерята на царя на каджите, какво да правя?

— Какво да правиш ли? Иди вземи от царя пари за път, яхвай ме и да тръгваме — казва конят.

Ловецът отишъл, взел от царя пари за път, яхнал коня си и тръгнал. Конят му рекъл:

— Като стигнем до Каджетското царство, там ще продават волове и овце, купувай, колкото ти поискат, двойно повече давай, за да ни благословят пътя. А като стигнем в двореца на каджите, ще видиш на стража пред портите лъвове, тигри и вълци, хвърляй волове на лъвовете и тигрите, а на вълците — овце. Ще ни пуснат. Като се промъкнеш в двореца, дъщерята на царя ще спи, гледай да не я събудиш, иначе ще загинеш, само отрежи една къдрица от косата й и излез, тя сама ще тръгне подире ти.

Вървят, а пътят минава право край реката, където той къпал коня си. Слязъл момъкът, окъпал се с пъстрия сапун и станал такъв юнак, че камък да стисне, вода ще пусне.

Стегнал седлото, качил се на коня и поели.

Дълго ли пътували, кратко ли, стигнали до една къща.

А това било змейска къща и вътре стояла заключена една девойка.

Момъкът влязъл, девойката се хвърлила насреща му, целува го, прегръща го от радост като най-скъп човек, плаче и се смее.

— Ех, че щастие, падна ми се още веднъж да видя човек — казва тя. — Но горко ми! Ще дойде змеят и ще те погуби. По-добре съвсем да не беше идвал.

— Не бой се — дума й момъкът, — нека заповяда, ще видим какво ще му се случи.

Ето иде змеят, мърмори:

— Кой си ти, бе? Що за герой си, та си посмял да влезеш в къщата ми? Тук от страх и птица горе не лети, и мравка долу не пълзи, а ти кой си, че така безгрижно си се изтегнал?

— Хайде, погледни в книгата на съдбата си — викнал му момъкът, — виж от чия ръка ти е съдено да загинеш и ще научиш кой съм аз.

Змеят погледнал и наистина от рождение му било писано, че ще загине от ръката на ловец.

Разярил се змеят, хвърлил се срещу момъка, скопчили се.

Замахнал змеят — забил момъка до глезените в земята.

Замахнал ловецът — забил змея до коленете.

Замахнал змеят — забил момъка до коленете.

Замахнал още веднъж ловецът — забил змея до пояс в земята.

Отсякъл му главата.

Девойката се радва, целува му ръцете.

Ловецът рекъл:

— Отивам за дъщерята на царя на каджите, а ти стой тук, чакай, на връщане ще взема и теб.

Девойката казала:

— Да знаеш, на пътя ти ще има още две къщи на змейове, братя на този, когото уби. И там се измъчва по една девойка. Гледай да не те погубят змейовете.

— Бъди спокойна, и тях ще изпратя при брат им — казал момъкът.

Защо да разказваме дълго, убил и тези змейове, освободил пленничките им, казал им да го чакат и подкарал коня.