Дъщерята слънцето - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Имало едно време, пък може и да не е имало, трима братя. Веднъж те изорали нивичката си и я засели. Първият — от едната страна, вторият — от другата, третият — в средата. Изникнало едно жито — за чудо и приказ! Люшка се, вълнува се като море, вълнуват се, тупкат от радост и сърцата на орачите. Ала внезапно небето потъмняло, струпали се облаци, заудряла градушка. Краищата на нивата се спасили, а средата цялата я очукало, натъпкало в земята всичкото зърно.

Дошъл селянинът, видял опустошената си нива, сърцето го заболяло. Нищо не казал, само въздъхнал, взел си сърпа и тръгнал да дири щастие на друго място.

Вървял, вървял, стигнал при един богаташ. Богаташът имал нива за сто дни работа. Селянинът рекъл:

— Какво даваш, ако ти пожъна всичкото жито за един ден?

— Давам ти половината зърно — отговорил стопанинът.

Отишъл нашият селянин на нивата, до пладне усуквал от ръженица въже за снопите. По пладне хванал сърпа и зажънал. Жъне и изправя снопи, жъне и изправя, цял ден жънал, всичкото жито от голямата нива гътнал и навързал, само един сноп оставало да върже, когато слънцето се наклонило на залез.

Изправил се човекът, отложил шапка и се помолил на слънцето:

— Не залязвай, почакай мъничко, само един сноп да вържа.

Слънцето не се вслушало в молбата на селянина, залязло. Той вързал последния сноп и стопанинът дошъл. Учудил се, че всичкото жито е пожънато и казал:

— Е, хайде да делим, както се уговорихме.

— Не — рекъл жътварят, — не ми провървя, не изпълних условието, ето този, последния сноп, вързах след залез слънце. Ти си честен пред себе си, но и аз искам да съм честен пред себе си — и си тръгнал.

Тръгнал си, дълго ли вървял, кратко ли, отишъл при един цар и се ценил да му пасе овцете четири години. Уговорили се така: ако през четирите години вълк не отвлече и мор не умори нито една овца — с една дума, ако няма никаква щета при овцете, — ще разделят всичките овце на две — половината за овчаря, половината за господаря, ако ли не — на овчаря няма да се падне нищо и той ще си иде с празни ръце.

Уговорили се и овчарят изкарал овцете на пасището. Четири години ги пасъл и то така, че през цялото време дори едно агнешко ушенце не изгубил, никаква щета при овцете не допуснал. На края, когато ги подкарал към господаря за делба, изневиделица изскочил вълкът, грабнал една овца и я завлякъл в гората. Овчарят докарал овцете. Господарят ги погледнал, зарадвал се, че стоката му е гледана хубаво, и понечил да раздели стадото на две, ала овчарят се отказал, хвърлил гегата си и заминал — не можал да изпълни условието: изгубил една овца и не взел наградата.

Вървял, вървял, дълго ли вървял, кратко ли — стигнал до една река. Стигнал, седнал да си почине. Изведнъж видял, че от небето долетели трите дъщери на слънцето и нагазили в реката да се къпят. И толкова били хубави, че да не им се нагледаш.

Станал, приближил се незабелязано до дъщерите, на слънцето, грабнал една и побягнал. Бягал, бягал, дотичал до нивата си, направил колиба и заживели там. Ала много бедни били мъжът и жената. Нищичко си нямали. Мъжът и на работа никъде не отивал, казвал:

— Където и да ходих, каквото и да захващах, не ми върви и не ми върви. Защо да ходя напразно?

А дъщерята на слънцето имала чудотворен пръстен, който изпълнявал всички желания. Дала пръстена на мъжа си и казала:

— Ето ми зестрата. Като го сложиш на земята, ще се появи маса, като го сложиш на масата — ще се появи ядене и пиене, като го махнеш от масата — всичко ще се разтреби, като го скриеш — масата ще изчезне. Това ми е всичкото богатство.

Зарадвал се мъжът. Заживели весело и щастливо. Само че на мъжа му се дощяло да покани царя на гости. Жена му го раздумвала:

— Стой си тук. Не е шега работа — да каниш царя на гости. Имаш само един пръстен, с това ли искаш да смаеш царя? Гледай да не изгубиш и него!

Мъжът се запънал, заповтарял:

— Не и не, трябва да поканя царя. Нека дойде да види нашия селски живот, нека знае, че и ние живеем на света и можем да посрещнем цар.

Вдигнал се веднъж и тръгнал да вика царя на гости. Пристигнал, поднесъл дарове, каквито имал, и помолил:

— Ощастливете ни, заповядайте на обяд.

Царят се присмял:

— Кой си ти и какво имаш за обяд?

А сетне рекъл:

— Няма да дойда у вас, но щом искаш, ще изпратя с теб съветниците си.

Извикал царят съветниците си и наредил:

— Идете да видите откъде-накъде ме вика на гости, има ли нещо, или се подиграва?