За петачета - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Живеел един сиромах. Толкова беден бил, че жена му и децата му можели само да мечтаят за парче хляб. Вдигнал се веднъж сиромахът, простил се със семейството си и тръгнал да търси работа.

Дълго скитал, дълго търсил работа и на края се ценил за ратай при един търговец за двадесет рубли на година.

Търговецът много обикнал ратая за усърдието и честността му. Изслужил ратаят една година и казал:

— Плати ми, господарю, вече година как ти работя, трябва да помисля и за семейството си, в голяма немотия го оставих.

Досвидели се двадесетте рубли на търговеца и той рекъл:

— Какво да ти дам? Двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?

Ратаят помислил и отговорил:

— По-добре ми дай две щастливи петачета.

Търговецът казал:

— Сега заминавам по търговия, ще мина и през твоя край и ще занеса двете петачета на семейството ти.

Ратаят се съгласил и изпратил по търговеца двете петачета, а сам останал да работи още една година.

Търговецът тръгнал на път. Гледа — в един град продават една котка.

— Котка за две петачета — викат, — котка за две петачета!

Търговецът решил да купи котката за двете петачета. Купил я и поел нататък. Пристигнал в друг град, гледа — щом хората наредят богата трапеза и я отрупат със скъпи ястия, веднага притичват огромни плъхове, нахвърлят се на трапезата и унищожават всичкото ядене. Хората ги пъдят, бият ги и с тояги, и с пръчки — не, по никакъв начин не могат да се справят с плъховете.

Търговецът пуснал котката, тя се стрелнала и удавила всичките плъхове. Царят на този град много се учудил, никога още не бил виждал котка, и помолил търговеца да му я отстъпи. Търговецът се опрял:

— Не мога — котката е чужда, не е моя!

Не, царят не го оставял на мира:

— Вземай каквото искаш, купи на собственика друга котка, само ми остави тази.

Най-сетне склонили търговеца, дали му безчет бисери и скъпоценни камъни, натоварили всичко на магарета, на камили и го изпратили.

Търговецът закарал на жената на ратая цялото това богатство и рекъл:

— Твоят мъж го изпрати.

Не щели да му вярват нито жената на ратая, нито децата; струвало им се, че това е сън. Търговецът се върнал в къщи и казал на ратая:

— Видях вашите, здрави са всички. — Но не казал, че им е закарал такова богатство.

Изтекла и втората година, ратаят пак помолил да си уредят сметките, ала търговецът не искал да изпусне такъв честен и добър работник. И пак казал:

— Какво да ти дам — двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?

Ратаят помислил и рекъл:

— Дай ми две щастливи петачета.

Търговецът отново тръгнал по търговия и взел със себе си двете петачета на ратая, за да ги предаде на семейството му, като ги затънал отделно в една книжка. Върви търговецът, гледа — в един град продават огледало, викат:

— Огледало за две петачета! Огледало за две петачета!

Търговецът купил огледалото за двете петачета на ратая и тръгнал нататък. Пристигнал във втори град, а в този град живеел един цар.

Царят се женел. Поканили и търговеца, като богат и знатен човек. Дошъл търговецът и гледа — облекли царя, пременили го, донесли му тас с вода и той се оглежда в нея, като в огледало.

Видял това търговецът, донесъл огледалото и го подал на царя. Царят се учудил:

— Какво е това?

Не знаел царят, че на света има огледала. Замолил търговеца:

— Отстъпи, отстъпи ми това огледало, вземи за него каквото искаш.

Търговецът отстъпил огледалото. За това огледало царят му дал несметни стоки и животни.

Търговецът закарал и това богатство на жената на ратая, привършил си работите, върнал се в къщи и казал на ратая си:

— Бях у вас, всички са здрави, занесох им, каквото поръча.

Само че пак не казал какво богатство им е закарал.

Минала и третата година. Ратаят решил да си върви при своите в къщи и помолил да си уредят сметките, а търговецът пак казал:

— Какво да ти дам: двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?

— Две щастливи петачета — отговорил ратаят.

Търговецът се зарадвал и рекъл:

— Ела, ще те науча на три неща; ще ти свършат работа в живота, с добро ще ме споменаваш: първо — когато вършиш по пътя, каквото и да намериш, вдигни го, занеси го в къщи, зарови го до прага; второ — който и да те моли, не казвай, че знаеш откъде е то; и трето — на никого не откривай сърцето си.

Търговецът освободил ратая си, дал му много подаръци и на прощаване му казал още: