Приказка крадеца - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Живял едно време, пък може и да не е живял, един цар. Царят имал слуга. Слугата бил много сръчен и добре си знаел работата.

Ала ето че веднъж слугата решил: „Хайде да се науча на още някакъв занаят“. Мислил, мислил, търсил, избирал — и избрал кражбата. Остави си калпака в царските покои, след това се промъкне и го отнесе.

Царят видял как краде калпака си, повикал го и му дума:

— Хей, момко, какво правиш там?

— Господарю — отговорил слугата, — научих се да ти служа добре, искам да се науча и да крада.

— Добре — рекъл царят, — имам един бял кон: ако го откраднеш — ще получиш две хиляди, ако не го откраднеш — ще ти взема главата.

— Много добре — казал крадецът.

Царят заповядал да вкарат коня в конюшнята, турил един човек на коня, на друг дал юздата в ръце, трети поставил на вратата.

Крадецът станал през нощта, взел различни ястия и стомна ракия, занесъл всичко на вардачите и казва:

— Царят ви го изпрати, похапнете и пийнете, за да не заспите.

Този, който стоял на вратата, така и заспал прав; който държал юздата — с юздата се търкулнал, а който стоял на коня, така и заспал на него.

Крадецът изоглавил коня, свалил ездача заедно със седлото, яхнал коня и препуснал.

Сутринта царят влязъл в конюшнята — коня го няма. Повикал крадеца и му дал две хиляди. Крадецът довел коня.

Царят му рекъл:

— Имам два черни бика; ако ги откраднеш — ще получиш три хиляди, ако не — ще ти взема главата.

— Добре — казва крадецът.

Биковете били в планината и ги пазели пастири. Крадецът тръгнал, взел чифт ботуши, единия намазал с кал, другия оставил чист. Калния ботуш хвърлил на пътя, по който пастирите водели биковете на водопой, чистия поставил до водата и се скрил. Пастирите повели биковете на водопой и гледат — на пътя ботуш, повдигнали го, искат да го вземат, ала помислили: само един ботуш, пък и той целият кален — не си струва да го миеш. Стигнали до водата, гледат — другият ботуш, зарадвали се, затекли се за първия. А крадецът излязъл и откарал биковете.

Върнали се пастирите, а от биковете няма и помен. Втурнали се насам, натам — биковете ги няма. Отишли при царя да съобщят: така и така, нещастие — биковете изчезнаха. Царят разбрал кой е свършил тази работа и повикал крадеца.

— Докарай биковете, вземай си трите хиляди.

Крадецът докарал биковете, взел трите хиляди. Хванали се на облог трети път.

— Ако успееш да откраднеш жена ми — ще ти дам половината си царство — рекъл царят, — ако не — ще ти взема главата.

Крадецът помолил за две седмици срок. Дали му.

А царят решил да убие крадеца. Заобиколил двореца си с войска и заповядал да стрелят срещу всеки, който се появи.

Крадецът намерил един покойник, облякъл го в своята дреха, довлякъл го и го изправил до портата. Стражата помислила, че това е крадецът, и загърмяла срещу него, целия го направила на решето. Доложили на царя, че убили крадеца. Царят се зарадвал, заповядал да погребат лъжливия крадец и разпуснал войската. А крадецът се промъкнал в двореца, грабнал царицата и избягал с нея.

Води крадецът царицата-хубавица, а насреща му дяволът. Царицата се харесала на дявола.

— Продай ми я!

— Ще ти я продам, но какво ще дадеш?

— Каквото искаш, ще ти дам.

— Дай един пълен калпак злато.

Дяволът се зарадвал, изтичал за злато, а крадецът изкопал дълбока дупка, пробил калпака си и покрил дупката с него. Дяволът насипва злато, насипва, а калпакът все празен, всичкото си злато довлякъл, едва-едва го напълнил. Отвел дяволът царицата.

Царят се върнал от погребението — царицата я няма. Повикал крадеца:

— Доведи жена ми, вземай половината царство.

Крадецът отишъл при дявола, казва му:

— Не ми трябва златото ти! Това беше царицата, върни я — царят си я иска.

— Не — казва дяволът, — хайде да си премерим силите. Който победи — за него и златото, и жената.

— Хайде, но как?

— Ще тичаме — казва дяволът, — който дотича по-рано, той е победителят.

— Добре — съгласява се крадецът, — само че защо ще бягам аз, ще ида да доведа братовчедчето си.

— Добре — казва дяволът, — стига да си намериш братовчедче, което да ме надбяга.

Отишъл крадецът, хванал два заека, единия турил в пазва, другия взел на ръце.

— Аз съм готов — казва дяволът, — пущай братовчедчето си.

— Ти тичай, то ще те настигне.

Крадецът пуснал заека, той се мушнал в храстите и търтил да бяга. Понесъл се след него и дяволът. Крадецът извадил от пазвата си другия заек, държи го в ръце, милва го и му приказва: