Приказка крадеца: Грузинска приказка (Грузинска приказка)

— Юнак си, братовчедче-зайченце, не ме засрами.

Тича дяволът обратно, крещи:

— Ето ме, къде ти е братовчедчето?

— Че то отдавна дотича, чака те — казва крадецът.

Дяволът заспорил:

— Не съм съгласен, хайде да си мерим силите другояче.

— Хайде — казва крадецът, — но как?

— Да опитаме кой по-силно ще изкрещи.

— Ама ти си се побъркал, защо ще крещим?

Дяволът не отстъпва, крадецът се съгласил. Като закрещял дяволът, нашият краден едва не оглушал, без малко да загине. Иде ред на крадеца да крещи и той казва:

— Не трябва да се крещи така, а ето как — ще ти покажа. Само че си запуши ушите с памук и си завържи очите — иначе се страхувам, че ще те оглуша или ослепя.

Дяволът си запушил ушите, завързал си очите.

— Е, дръж се — казва крадецът, — сега ще закрещя! — взел една грамадна сопа и пухнал дявола по главата.

— Ох, стига, не крещи повече! — моли се дяволът.

А крадецът още и още го бие. Дяволът изревал.

— Е, какво — спечелих ли? — пита крадецът.

— Не още — казва дяволът.

— Какво искаш повече?

— Хайде да се преборим — който е по-силен, нека вземе и златото, и царицата.

— Добре — казва крадецът, — но се страхувам да не те убия, а пък имам един стар чичо, да идем при него, той ще се бори с теб.

Дяволът се зарадвал:

— Много добре!

Крадецът го завел до една меча бърлога и казва:

— Той лежи ей там, иди при него, хвани го за ръката, дърпай, той ще излезе и ще се борите.

Дяволът влязъл при мечока, хваща го оттук, хваща го оттам, дърпа го, чичото-единак се разярил, вдигнал лапа и цапнал дявола по мутрата, повалил го и го забъхтил. Наредил го чудесно…

И царицата, и златото се паднали на крадеца. Отишъл крадецът при царя, отстранил го от престола и сам станал цар.

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15471]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00