Гего: Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Живял някога на света, пък може и да не е живял, един човек на име Гего. Имал три овце. Закарал ги в гората и ги пуснал. Седнал, започнал да дяла геги. Питат го:

— Ти защо все геги дялаш?

Гего отговаря:

— Този занаят зная, той ще ме прехранва!

Нарамил една голяма гега и тръгнал. Стигнал до вълчата бърлога и викнал на вълка:

— Ти ли ми изяде стадото?

— Не, не съм аз.

— Хайде, отвори си устата, по зъбите ти се е закачило месо!

Вълкът казал:

— Не ме убивай, Гего, ще ти дам щастие.

— Какво щастие?

— Ето какво — овчарите имат цяло стадо овце. Сред тях има една златна дзвизка, аз ще я грабна, всички ще се втурнат подире ми, а ти откарай цялото стадо.

Вълкът грабнал златната дзвизка, овчарите се втурнали подире му — всички овце се паднали на Гего!

Хората го питат:

— Гего, ти имаше три овце, как се размножиха толкова бързо?

— Пуснах ги в гората — и се размножиха.

Повярвали му. Купили си всички по три овце, пуснали ги в гората… И повече не ги видели — вълците ги изяли всичките. Събрали се хората и се питат:

— Какво да правим с Гего?

— Да му изгорим къщата!

Изгорили я. А Гего загасил огъня, наринал една торба кюмюр, разменил три рубли, сложил дребните пари върху кюмюра, метнал торбата на рамо и я понесъл. Отишъл в хазната и казва на пазача:

— Ще нощувам в града, пазете ми тази торба пари.

Добре. Пренощувал. На сутринта се явил пак в хазната.

— Донесете ми торбата!

Донесли я.

Гего погледнал и се развикал:

— Моята торба беше с пари, а тази е с кюмюр! Дайте ми една торба пари, иначе ще ида да се оплача на царя.

Всички се уплашили, насипали на Гего пълна торба пари. Занесъл торбата на село, питат го:

— Ти отнесе кюмюр, донесе пари. Научи ни как и ние да направим това.

— Изгорих си къщата, наринах кюмюр, занесох го в града и го смених.

Всички изгорили къщите си, взели кюмюр, занесли го в града, викат:

— Кюмюр за пари, кюмюр за пари! Кой сменя пари за кюмюр?

Тръгнали си без нищо. Дошли си, казват:

— Какво да правим с Гего? Ще убием жена му.

Убили я.

Гего взел мъртвата си жена и тръгнал. Отишъл у един човек, който имал три дъщери. Подпрял жена си на едно дърво, приближил се до къщата и моли:

— Пуснете ме да пренощувам.

Пуснали го.

— А там кой стои? — питат стопаните.

— Това е жена ми, умница е тя, ама е срамежлива, сама няма да дойде. Идете, хванете я за ръцете и ще тръгне.

Дъщерите отишли, хванали я за ръцете, а тя взела, че паднала. Притичали дъщерите при баща си, казват му:

— Тя падна и умря!

А Гего като скочил, като закрещял:

— Вие сте я убили! Дайте ми по-скоро друга жена, иначе ще ида право на царя да се оплача.

Стопаните се уплашили:

— Само на царя не се оплаквай, ето ти три хубавици, избери си, която щеш.

Гего избрал най-хубавата и я повел към къщи. Довел я, всички се чудят:

— Ти отнесе мъртва жена, откъде взе жива?

— Хе там сменят живи за мъртви.

Всички изтрепали старите си жени, носят ги и викат:

— Сменяме мъртва за жива, мъртва за жива.

Никой не се обадил, кой ще ти даде жива за мъртва? Довлекли мъртвите си жени в къщи, съветват се:

— Какво да правим с Гего? Да го убием!

Отишли при Гего, а той им дума:

— Почакайте, сам ще ви покажа как да ме убиете.

Отишъл Гего в полето, изкопал три ями и казва:

— Вие застанете в крайните ями, аз в средната, когато ви извикам — замахнете със сабите и сечете.

Всички застанали така, както ги научил Гего. Взели сабите в ръце. Гего извикал и се навел, скрил се в ямата, а те замахнали със сабите и започнали да секат. Изклали се един друг. А Гего останал жив и здрав.

Да няма болести, да почне веселбата вече! Доброто зърно тук, а плевелите — надалече!

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974