Деветимата братя: Грузинска приказка (Грузинска приказка)

Един човек имал деветима синове; най-малкият се наричал Булат. Отраснали те и помолили баща си да ги ожени.

— Само че — казали синовете — намери такъв човек, който има толкова дъщери, колкото братя сме ние, иначе няма да се оженим.

— Дано да имате щастие, деца мои, ала се страхувам, че няма да намеря такъв човек. Все пак ще потърся, ще ви помогна — отвърнал бащата и тръгнал на път.

Вървял, вървял, наближил до жилището на един змей.

— Хей, змейо! Колко дъщери имаш?

— Осем — казва змеят.

— Няма да станем роднини.

Поел нататък.

Вървял, вървял, стигнал при друг змей.

— Хей, змейо! Колко ти са дъщерите?

— Седем — обажда се змеят.

— Няма да се сродим с теб.

Поел нататък. Вървял, вървял и стигнал до един царски дворец. Научил, че царят има осем дъщери, все за омъжване, една от друга по-хубави. Замислил се бащата. Що да стори? Ако се сроди с царя — един син ще остане без жена, ако пък не, къде да търси девет сестри?

„Ех, да става каквото ще!“ — рекъл си той и изпратил сватовник при царя.

Царят се съгласил, пременил дъщерите си за сватба, дал им половин царство зестра и ги изпратил при ергените. Пътува бащата към къщи, води осемте царски дъщери. Преминават през един мост, поспрели за малко на него. Изведнъж изпод моста се подал Червения змей, хванал бащата и не дава да минат ни напред, ни назад.

— Кой си ти, какво искаш?

— Аз съм Червения змей, обещай, че ще ми изпратиш сина си Булат, иначе няма да те пусна.

Какво да се прави, изход няма — бащата обещал.

Пътува бащата по-нататък, устните му с нож не можеш да отвориш — толкова се натъжил, сякаш някой е изтребил всичките му деветима синове.

Видели синовете баща си, излезли да го посрещнат. Най-отпред тича Булат.

— Да си жив, татко! И сам благополучно се върна, и булки за всички доведе.

Бащата не отговаря. Булат се учудил, повторил поздрава:

— Татко, да си жив! И сам благополучно се върна, и булки на синовете си доведе.

Бащата не отговаря и този път.

Булат се натъжил, отива при майка си, моли я:

— Мамо, попитай татко защо не говори с мен?

Бащата въвел в къщи осемте годеници. Майката пита:

— Защо не говориш с Булат?

— Ех, по-добре всичките си синове да изгубя, но такова нещо да не доживея: Червения змей ме спря на моста, поиска главата на Булат — иначе нямаше да ни пусне, затова ми е толкова тежко, затова не говоря с него.

Булат стои зад вратата и чува всичко. Щом бащата разказал, Булат се втурнал при него и вика:

— Татко! Не скърби за това. Ей сега ще ида при змея, нищо няма да ми стори.

Приготвил се Булат, запътил се към змея. А той го чака с нетърпение. Щом го видял, зарадвал се, сякаш райската порта се отворила пред него.

— Булат; иди…

— Ах ти, такъв-онакъв, мръсен-немит — прекъснал го Булат, — нищо не зная, никъде няма да ида… Дай да си почина най-напред, тогава ще видим.

Починал си Булат и змеят пак казва:

— Хей, Булат, иди при царя на съседната страна, той има една дъщеря, от хубава по-хубава, доведи ми я за жена.

Булат излязъл от къщата на змея. Стои, не знае какво да прави. Гледа — иде една бабичка.

— Хей, бабке, стори едно добро дело, научи ме какво да правя.

— Много хора ходиха при този цар за дъщеря му, но никой не се върна жив. Ала ти не се страхувай, направи както те науча аз и всичко ще се нареди. На пътя си ще срещнеш трима души: един, който много яде, друг, който много пие, трети, който много носи. Вземи ги и тримата, ще ти потрябват при царя.

Сбогувал се Булат с бабичката, тръгнал напред. Върви през полето, гледа — един човек гълта цели буци пръст и все си приказва:

— Ох, гладен съм, ох, още съм гладен!

Булат помолил човека да тръгне с него. Тръгнали двамата.

Вървели, вървели, гледат — един човек подложил устата си под един водопад, пие и все си приказва:

— Ох, жаден съм, ох, още съм жаден!

Булат помолил и него да тръгне с тях. Поели тримата. Вървели, вървели, гледат — един човек товари на гръб всички камъни от полето и все си приказва:

— Малко е, малко е, още искам!

Булат повикал и него, тръгнал и той. Вървят четиримата. Стигнали при царя. Булат поискал царската дъщеря за жена. Царят казал:

— Изяжте до довечера девет коша хляб — ще дам дъщеря си.

Булат рекъл на първия си другар:

— На полето ти гълташе земя и си приказваше: „Гладен съм, още съм гладен“ — да те видя сега.

Донесли девет коша хляб. Пуснали момъка, до вечерта трошица хляб не останало. Булат доложил за това на царя и поискал дъщеря му за жена. Царят казал: