Ум Щастие: Татска приказка (Татска приказка)

Срещнали се веднъж Умът и Щастието и подели спор. Щастието казало:

— Аз съм по-силно и по-нужно от теб!

— Не, аз! — казал Умът.

Не се знае дали са спорили дълго, знае се само, че спорът им нямало да има край, ако Умът не рекъл:

— Хайде да изпитаме силата си на някого!

Щастието се съгласило и казало:

— При падишаха служи един келчо. Всички го измъчват, по сто пъти на ден го чукат по голото теме. А пък аз ще го ощастливя, горкия.

Спрели се на това Умът и Щастието и се разделили. И ето че Щастието тихомълком се заселило в келчото. Изминал един ден и келчо бил чукнат само десет пъти по темето, на втория ден — само три пъти, на третия — нито веднъж. На четвъртия ден падишахът излязъл на разходка и го срещнал. Видял падишахът, че плешивото му теме е покрито със синини и драскотини, съжалил слугата си, повикал го и казал:

— О, драги келчо, зная, че на ден по сто и повече пъти те чукат по плешивината. Така ти можеш и да умреш! От днес от водовоз те прехвърлям за гледач на добитък. Ще чистиш краварника.

Така келчо започнал работа в краварника. Много ли се трудил там, малко ли, но ето че един ден падишахът минавал наблизо и решил да надзърне вътре. Влязъл и гледа: келчо подрива тора. Повикал го падишахът и му казал:

— Виждам, ти се уморяваш на тази работа. От днес ще те взема при себе си в двореца.

И келчото започнал да служи като вардач в двореца. По цял ден посрещал и изпращал гостите: на един ще помогне да се съблече, на друг ще предложи да поседне, на трети ще каже как да стигне до падишаха.

Много ли, малко ли се трудил келчото на тази работа, кой знае. Знае се само, че падишахът решил да го изпрати при равина да се учи на четмо и писмо.

Дълго ли се учил келчото, или не, не ни е известно, разказват само, че изкарал при равина четиридесет дни. Всяка събота по обичая служил как да е в синагогата. А когато завършил учението, падишахът го назначил за управител на един град в падишахството си.

Келчото управлявал някое време града, а след това падишахът го преместил в една крепост да служи като равин в синагогата. Как се справял с тази служба там — не знаем, знаем само, че падишахът го взел при себе си за съветник.

Минавали дни след дни, седмици след седмици, много вода изтекла в близката река от времето, когато келчото станал съветник на падишаха. Сега той пътувал с каруца, украсена с килими, всички хора знаели, че падишахът му има пълно доверие. Изобщо няма за какво да ви баламосвам, ще кажа само, че келчото бил най-любимият и доверен приближен на падишаха. И много падишахски везири завиждали на келчото и били готови да му напакостят.

Веднъж падишахът заповядал на келчото и на другите си приближени да дойдат при него по много важна работа. Когато келчото влязъл в двореца, чул как един везир казва на друг:

— Виж колко щастлив е този, когото всички чукахме по плешивото теме! Сега не можеш да го познаеш, той е най-близкият, човек на падишаха.

Другият везир отвръща:

— Да, прав си, върви му на глупака!

А първият везир казва:

— Хайде да го измамим. Ще му кажем, ако е мъж, да прасне падишаха по тила. Нали е глупак, ще ни послуша и ще го удари. Падишахът ще се разлюти и ще го изпъди.

Тогава келчото казал на везирите:

— Господ здраве да ви дава, драги везири! Щом толкова много ви се иска да прасна падишаха по тила, ще го сторя.

Везирите се зарадвали.

Скоро дошъл и падишахът. Докато отговарял на поздравите на приближените си, келчото го ударил по тила. От главата на падишаха паднала короната, а от нея изпълзяла една голяма змия и се навряла в дупката в ъгъла на залата.

В началото падишахът се уплашил, но после дошъл на себе си и казал:

— О, скъпи мой плешив приятелю, ти ме спаси от смърт и затова ти давам дъщеря си за жена!

Везирите само се спогледали и си помислили:

— Ама че работа! Ние се старахме да направим така, че падишахът да изпъди келчото, а той го взема за зет.

Изминали няколко дни и падишахът пак поканил приближените си. А везирите и този път решили да измамят келчото. Дошли по-рано в двореца и седнали да го чакат. Едва прекрачил той прага и чул, че единият везир казва на другия:

— Хайде да подучим келчото да ритне падишаха, когато седне на трона. Падишахът ще падне от трона, ще се разгневи и ще изпъди келчото.

Другият везир казва:

— Да, хубаво си го намислил!

Тогава келчото рекъл на везирите:

— Господ здраве да ви дава, драги везири! Щом толкова много ви се иска да съборя падишаха от трона, ще го сторя.