Везирите се зарадвали.
Скоро дошъл падишахът и поканил приближените си да влязат в стаята му. Тъкмо падишахът седнал на трона и келчото се приближил и го съборил на пода. В същото време — така е, когато човек има щастие! — от стената паднал един гол кинжал и се забил точно в мястото, къде го току-що седял падишахът. Видял това падишахът и възкликнал:
— О, спасителю мой, ти пак ме отърва от смърт!
И падишахът заповядал да отпразнуват сватбата на дъщеря му с келчото.
На сватбата падишахът поканил всичките си приближени и роднини. Много гости се събрали в двореца, много вкусни ястия били приготвени за тях. Гостите пили, яли, играли. Всичко вървяло толкова хубаво, че по-добре не можело и да бъде. Но изведнъж — накажи, боже, глупака! — младоженецът заразказвал как го чукали по голото теме, как ринал тора в краварника. Дружките на младоженката чули разговора и й съобщили. Падишахската дъщеря изпищяла:
— Не ща да бъде жена на плешив глупак!
Как само не увещавал дъщеря си падишахът, какво само не й говорил, но тя не искала и да слуша.
Гледа Щастието, че работата на келчото отива на зле, че няма да стане зет на падишаха. Мислило, мислило Щастието как да му помогне, но нищо не измислило и решило да се обърне за помощ към Ума.
— Драги Ум, прости ми, ти беше прав: не е достатъчно щастието, когато няма ум. Колко се старах да помогна на този глупак, колко пъти го спасявах, но дойде време, когато не е по силите ми да направя нищо за него. Много те моля. Ум, заради мен му помогни, иначе всичкото ми старание отива на халос.
Умът съжалил приятеля си и решил да направи от плешивия глупак умен човек. Настанил се Умът в келчото, накарал го да приказва умно и ето че всички сватбари се събрали около него и с любопитство заслушали забавните му и мъдри истории. Видял това падишахът и повел келчото при дъщеря си: нека сама се увери, че годеникът й съвсем не е глупак.
Влязъл келчото в стаята при годеницата си и казва:
— О, моя хубавице, ти и аз сме една ябълка, в която има семки. А семките — това са нашите деца!
Падишахската дъщеря чула умната приказка на годеника си и се усмихнала от радост. Падишахът също се зарадвал и извикал:
— Свирете, зурнаджии! Веселете се, гости! Днес е сватбата на моята дъщеря-хубавица и умния келчо!
И гостите се веселили, пили, яли.
Бях там и аз, пих, ядох, веселих се, играх. Не вярвате ли? Но ако не съм бил на сватбата, откъде ще зная цялата тази история?
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15458]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00