Ум Щастие - Татска приказка (Татска приказка)

Везирите се зарадвали.

Скоро дошъл падишахът и поканил приближените си да влязат в стаята му. Тъкмо падишахът седнал на трона и келчото се приближил и го съборил на пода. В същото време — така е, когато човек има щастие! — от стената паднал един гол кинжал и се забил точно в мястото, къде го току-що седял падишахът. Видял това падишахът и възкликнал:

— О, спасителю мой, ти пак ме отърва от смърт!

И падишахът заповядал да отпразнуват сватбата на дъщеря му с келчото.

На сватбата падишахът поканил всичките си приближени и роднини. Много гости се събрали в двореца, много вкусни ястия били приготвени за тях. Гостите пили, яли, играли. Всичко вървяло толкова хубаво, че по-добре не можело и да бъде. Но изведнъж — накажи, боже, глупака! — младоженецът заразказвал как го чукали по голото теме, как ринал тора в краварника. Дружките на младоженката чули разговора и й съобщили. Падишахската дъщеря изпищяла:

— Не ща да бъде жена на плешив глупак!

Как само не увещавал дъщеря си падишахът, какво само не й говорил, но тя не искала и да слуша.

Гледа Щастието, че работата на келчото отива на зле, че няма да стане зет на падишаха. Мислило, мислило Щастието как да му помогне, но нищо не измислило и решило да се обърне за помощ към Ума.

— Драги Ум, прости ми, ти беше прав: не е достатъчно щастието, когато няма ум. Колко се старах да помогна на този глупак, колко пъти го спасявах, но дойде време, когато не е по силите ми да направя нищо за него. Много те моля. Ум, заради мен му помогни, иначе всичкото ми старание отива на халос.

Умът съжалил приятеля си и решил да направи от плешивия глупак умен човек. Настанил се Умът в келчото, накарал го да приказва умно и ето че всички сватбари се събрали около него и с любопитство заслушали забавните му и мъдри истории. Видял това падишахът и повел келчото при дъщеря си: нека сама се увери, че годеникът й съвсем не е глупак.

Влязъл келчото в стаята при годеницата си и казва:

— О, моя хубавице, ти и аз сме една ябълка, в която има семки. А семките — това са нашите деца!

Падишахската дъщеря чула умната приказка на годеника си и се усмихнала от радост. Падишахът също се зарадвал и извикал:

— Свирете, зурнаджии! Веселете се, гости! Днес е сватбата на моята дъщеря-хубавица и умния келчо!

И гостите се веселили, пили, яли.

Бях там и аз, пих, ядох, веселих се, играх. Не вярвате ли? Но ако не съм бил на сватбата, откъде ще зная цялата тази история?

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15458]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00