Ловецът и славеят
Татска приказка
В един древен град в страната на планините живеел едно време един ловец. Той никога не се завръщал без лов. Когато се прибирал, закачал лова си на пояса и така влизал в града. Хората гледали и се радвали, че в града им живее такъв ловък стрелец. Старците се отнасяли към него с почит, а децата — със завист и гордост.
Веднъж ловецът, както винаги, на разсъмване излязъл на лов. Цял ден изкарал в гората, но нищо не срещнал на пътя си. „Как ще се върна в града без никакъв лов“ — мислел той. Не изминал ловецът няколко крачки и изведнъж гледа: на един дрян кацнал славей. Дръпнал ловецът спусъка и започнал да се прицелва. Видял го славеят, познал го и затреперал от страх.
— О, почтени ловецо, какво си намислил? — изпищял славеят.
— Да те убия! — гордо отвърнал ловецът.
От тези думи славеят още повече се уплашил.
— О, почтени ловецо, зная, че ти си най-добрият стрелец. Затова напуснах гората, където ходеше на лов. Но ти ме намери и тук. Ала защо ти е такава мъничка птичка? Ако твоят куршум ме улучи, от мен нищо няма да остане. Пощади ме! Не ме убивай! — помолил се славеят.
Ловецът изслушал славея и казал:
— Искам да те убия не за да те изям. Не! Но аз винаги съм се връщал от лов с плячка. Ала днес още нищо не съм застрелял. А да се върна без нищо в града — това е позор за мен.
— Тогава изслушай ме, почтени ловецо — казал славеят. — Ще ти дам три съвета. А после можеш да ме убиеш!
— Слушам, казвай! — съгласил се ловецът.
— Първият ми съвет е такъв: не вярвай в невъзможното. Вторият съвет: не съжалявай за стореното. Третият: не се опитвай да хванеш това, което не можеш да достигнеш.
Ловецът изслушал умните съвети на славея и решил да не убива птицата.
— Подарявам ти живота — казал той.
Славеят веднага излетял на високия дъб, скрил се в широките му листа и се обадил:
— Хей, човече, аз те измамих. Аз не мислех за смъртта си, не! В гушата ми е скрито едно парче злато, голямо колкото гъше яйце. Много се страхувах тази ценност да не попадне в ръцете на такъв безмилостен човек като теб. Седем държави търсят това злато и все не могат да го намерят.
Чул тези думи ловецът и отново започнал да се мери в славея. Но славеят се скрил в широките листа на самия връх на дървото и се смълчал. Ловецът дълго го търсил с поглед, но така и не го намерил. На края се ядосал, сложил пушката на земята и се покатерил на дървото. Изкачил се на самия връх. Тъкмо да пристъпи от една клонка на друга, чепът под него се счупил и ловецът полетял надолу. Паднал на земята ни жив, ни умрял. Едва извикал на славея:
— Славею, спаси ме. Повече никога няма да стрелям срещу теб.
Славеят долетял при осакатения ловец и казал:
— О, зли ловецо! За всички болести има церове, но теб нищо няма да те излекува.
— Че как тъй?! — попитал ловецът.
— Ами тъй — отговорил славеят. — Аз ти дадох три съвета, но ти не изпълни нито един.
Първият ми съвет беше такъв: не вярвай в невъзможното. Но ти повярва. Как аз, толкова мъничък, мога да погълна парче злато, голямо колкото гъше яйце?! Вторият ми съвет беше такъв: не съжалявай за стореното. Ти ми подари живота, но когато ти казах, че в гушата ми има парче злато, голямо колкото гъше яйце, съжали, че не ме уби, и искаше да ме убиеш. Третият ми съвет беше такъв: не се опитвай да хванеш това, което не можеш да достигнеш. Аз излетях и се скрих на самия връх на дървото. Ала ти все пак се покатери подир мен. Вече с нищо не мога да ти помогна, глупави ловецо.
Разказват, че скоро след това ловецът умрял.
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
Читать дальше