Приказка Мардахай: Татска приказка (Татска приказка)

— Кой е?

— Аз съм същият човек, когото беят изпрати за цяла нощ в морето. Изкарах във водата до сутринта, а сега дойдох да получа от бея сто жълтици.

Слугата доложил за това на Абдула.

— И как е оживял в такъв студ! — възкликнал Абдула.

Но договорът си е договор и беят трябвало да даде стоте жълтици. Само че Абдула бей бил много лаком и не искал да се разделя с парите си.

— По-скоро ще убия този сиромах, отколкото да му дам сто жълтици — казал той на жена си.

После повикал сиромаха и му рекъл:

— Никога няма да повярвам, че човек в такъв студ може да изкара цяла нощ във вода. Признай си как успя да измамиш слугите ми? Ако не кажеш истината — ще ти отсека главата!

Сиромахът възкликнал:

— Повикай слугите си, попитай ги! Те очите си не отделяха от мен.

Абдула бей повикал слугите си и попитал:

— Как оживя той? Разказвайте! Измами ли ви?

Слугите разказали на бея всичко, както си било, но той закрещял:

— Той ви е измамил!

Тогава един слуга казал:

— Към сутринта в къщата на рибаря Жавадав запалиха лампа и светлината й през прозореца стигаше до морето. Аз видях как сиромахът протягаше ръце към светлината и си викаше: „Ох, огънче!“ Но от водата не е излизал. Нашите очи не са видели такова нещо.

— Да, да, и аз видях това — казал друг слуга.

Тогава Абдула бей закрещял на сиромаха:

— Значи, на огън си се грял? И на това отгоре пари искаш! Ах ти, негоднико! Вън оттук! Да не се мяркаш пред очите ми, измамнико! Инак главата ти ще отсека!

Какво можел да направи сиромахът — тръгнал си. Нали за бейовете не значи нищо нито договор, нито бог. Властта е в ръцете им, а участта на сиромасите е да търпят и мълчат. От дома на Абдула сиромахът отишъл при градоначалника. Той го изслушал и казал:

— Разбира се, Абдула е прав. Нали сте сключили договор, че ти няма да се грееш на нищо. А ти си го измамил и си се грял на огъня от лампата. Нищо не мога да ти помогна.

Сиромахът започнал да доказва правотата си, но градоначалникът го изхвърлил през вратата.

Тръгнал сиромахът надолу към татската махала и по пътя срещнал самия Мардахай-Овшолум. От този човек всички се страхували: и бейове, и богаташи, и дори градоначалникът. Никой не се осмелявал да влезе в спор с него. Затова пък той не се страхувал от никого. И още трябва да се каже, че Мардахай бил винаги и във всичко справедлив.

И сега, като видял босия сиромах, Мардахай-Овшолум попитал:

— Какво става с теб? Лицето ти е такова, сякаш си излязъл от гроба!

И сиромахът разказал всичко, както си било.

Мардахай-Овшолум го поканил в къщи и накарал жена си да го напои със силен чай. Пил сиромахът чай, стоплил се, а Мардахай предложил на госта да се окъпе и да постои в къщи. В това време изпратил две момчета с бележки до Абдула бей и до градоначалника. А в бележките се казвало: „Много ви моля да заповядате у дома на гости, има една важна работа. Ако не дойдете — ще се обидя.“

Градоначалникът и Абдула бей прочели бележките и се приготвили да идат при Мардахай-Овшолум.

Докато дойдат, Мардахай дал на сиромаха да се преоблече и го настанил до запалената камина.

Най-после поканените пристигнали.

— Каква работа имаш пак, казвай! — още от прага закрещял градоначалникът.

— Най-напред седнете, ще ви гостя с пилаф — отговорил Мардахай-Овшолум.

Градоначалникът и Абдула бей седнали и чакат. Стопанинът мълчал, мълчали и гостите.

Час мълчали, два мълчали, три мълчали, дошла вечерта, станало време за вечеря, а Мардахай-Овшолум все мълчал.

Огладнелите гости попитали:

— Къде ти е пилафът? Не е ли сварен или какво?

Мардахай-Овшолум отговорил:

— Нека Абдула бей иде в оная стая и погледне дали се е сварил пилафът.

Минал Абдула бей в другата стая и гледа: в огнището вместо дърва сложена запалена газена лампа, а гърнето с ориза оставено в ъгъла на стаята. Абдула бей се учудил и казал:

— В аллах, Мардахай, гърнето с ориза стои в ъгъла! А в огнището вместо дърва — лампа.

Мардахай-Овшолум мълчал, нищо не отговарял.

Не издържал градоначалникът и сам отишъл да види дали се е сварил пилафът. Гледа и вижда: наистина вместо дърва гори газена лампа, а гърнето с ориза стои в най-далечния ъгъл на стаята.

— Ако така се вари пилафът, няма да уври, докато сме живи! — възкликнал градоначалникът.

А Мардахай-Овшолум казал:

— Струва ми се, че няма да уври и след смъртта ви.

— Прави са думите ти, Мардахай — казали градоначалникът и Абдула бей.

Тъкмо тогава Мардахай-Овшолум им казал: