Приказка мързеливеца - Арменска приказка (Арменска приказка)

Здесь есть возможность читать онлайн «Приказка мързеливеца - Арменска приказка (Арменска приказка)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Арменска приказка (Арменска приказка): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Арменска приказка (Арменска приказка)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Арменска приказка (Арменска приказка) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Арменска приказка (Арменска приказка)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Приказка за мързеливеца

Арменска приказка

Живеел някога един селянин, който имал много мързелив син. Толкова бил отпуснат, че и вода да пие го мързяло да стане.

Веднъж край къщата им карали волове. Мързеливецът пита:

— Татко, къде карат тези волове?

— На оран, синко — отвръща бащата.

Мързеливецът му дума:

— Татко, качи ме утре на вола, заведи ме на нивата, ама не карай много бързо.

— Добре.

Сутринта завел сина си на нивата. Когато минало пладне, мързеливецът казал:

— Гладен съм.

— Е, щом е така, слез от вола, нека попасе, а пък аз ще ида да донеса ядене.

— Не, няма да сляза.

Бащата го оставил сам и се запътил към къщи. Мързеливецът вижда, че наоколо няма жива душа, и решил да подкара воловете. „Да видим дали ще тръгнат?“ — мисли си той.

Воловете се поместили и спрели. Мързеливецът ги бие с остена, те не се помръдват. Слязъл през хомота.

— Ще видя за какво се е закачил палешникът, защо спряха воловете — говори си сам.

Разровил пръстта с ръце и се слисал: в една яма били скрити няколко медни делви, пълни със злато. Върху златото били сложени четири теглилки. Момъкът седнал върху съкровището, а теглилките заровил в пръстта.

Като почакал малко, видял, че наблизо минават селският кмет и разсилният. Момъкът помислил: „Ако дам златото на баща си, той ще купи волове, овце, ще ме впрегне на работа. Я по-добре да повикам кмета и да му дам златото.“ И викнал:

— Хей, кмете, ела тук!

Разсилният казва:

— Кмете, да идем да разберем какво иска този мързеливец.

— Остави го този безделник — отговаря кметът, — да си вървим по пътя.

Мързеливецът не мирясва:

— Ела, кмете, ела тук!

Кметът го послушал, приближил се, а мързеливецът в това време се отказал да му даде златото и му дума:

— Ти, кмете, си първият човек в селото, ха кажи какъв се пада нашият чер вол на червения ни вол?

Кметът здравата напердашил мързеливеца и отминал.

Момъкът мисли: „Ще видя и патя с тези пари. Не дадох златото на кмета, а той ме нагости с юмруци. По-добре да го повикам и да му дам златото.“ И пак извикал:

— Кмете, ела тук!

Разсилният казва:

— Кмете, да идем, личи си, че не току-така ни вика.

Върнали се, приближили се, но мързеливецът пак се раздумал. „Защо да го давам, кой глупак си дава златото?“

— Какво има, бе диване? — пита кметът.

— Макар и да си кмет — казва мързеливецът, — но не ти стигна ума да се досетиш, че нашият чер вол се пада вуйчо на червения ни вол.

Кметът още повече се разсърдил и пак натупал мързеливеца, качил се на коня си и заминал заедно с разсилния.

Мързеливецът гледа — баща му иде. Обърсал сълзите си. Бащата се приближил и го вика:

— Синко, ела насам, ще похапнем.

— Оттук не мърдам, ти ела.

— Там е оран — казва бащата, — как ще седнем?

— Както щеш, аз не мърдам оттук.

Бащата дошъл при сина си, гледа — седи на една буца и срива пръстта край себе си. Започнали да ядат. Когато се нахранили, бащата рекъл:

— Е, ставай, синко, да идем да изорем другата половина на нивата.

Синът казва:

— Върви сам, аз няма да се мръдна от това място.

Бащата подкарал воловете, изорал другата половина на нивата, върнал се и вика:

— Мръкна, ставай да си вървим.

— Върви си сам, няма да дойда.

— Щом не искаш — недей, ще дойдат вълците и ще те разкъсат.

Мързеливецът се уплашил:

— Татко — казва той, — слушай, ще ти кажа нещо. Хайде, повдигни ме. Ще видиш делви, те са пълни със злато. Вземай ги за себе си, само тези четири златни теглилки ще занеса на царя. Тичай, докарай колата и вози златото у дома.

Бащата докарал колата, натоварил златото в нея, а мързеливецът съблякъл ризата си, увил четирите теглилки и поели към къщи. Мъжът и жената скрили златото. Вижда жената, че мъжът й не е весел, пита:

— Хей, мъжленце, защо си провесил нос, нали толкова щастлив ден ни се случи днес.

— Ех — отговаря мъжът, — там имаше четири теглилки, а нашият мързелан ги уви в ризата си, иска да ги занесе на царя. Ще ги види царят, ще се домъкне тук и ще ни отнеме всичкото злато.

— Не се ядосвай, аз ще взема теглилките от сина. Лягай да спиш.

Мързеливецът също заспал, а майка му донесла една стомна, счупила я, насипала парчетата в ризата му, а златните теглилки отнесла и скрила.

Сутринта мързеливецът се събудил и немит, бос, без риза, застанал пред царя. Царят попитал:

— Какво искаш, мързелане?

— Донесох ти подарък. — И като се обърнал към везира, казва: — Развържи този вързоп.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Арменска приказка (Арменска приказка)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Арменска приказка (Арменска приказка)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Арменска приказка (Арменска приказка)»

Обсуждение, отзывы о книге «Арменска приказка (Арменска приказка)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x