Ненаситният поп: Арменска приказка (Арменска приказка)

Имало някога на света един сиромах. Една сутрин той нарамил търнокопа и отишъл да изкоренява пънове. Изкопал един пън, а под него — злато. Пак го заровил и се замислил: „Как да го пренеса в къщи?“

Застанал на пътя, гледа — попът кара седем катъра.

„Късмет — помислил селянинът, — той има катъри, ще пренесе всичкото злато в къщи и на никого нищо няма да каже.“

Щом попът се изравнил с него, сиромахът му рекъл:

— Добре, че те срещнах, отче.

— Какво има?

— Скъпи отче, преди смъртта си, дядо ми зарови всичкото ни злато в гората. Сега го изрових. Вече седми ден стоя на пътя, много хора минаха край мен, но се страхувам да се доверя на първия срещнат, а на теб ти вярвам, ти, отче, си духовно лице, ще запазиш тайната ми.

— Защо се бавиш, синко? — развикал се попът.

Веднага се спазарили, че той ще пренесе златото и ще вземе за услугата седем жълтици. Отишли в гората, натоварили златото — тъкмо се събрало на седемте катъра. Тръгнали. По пътя попа започнало да го бори съмнение:

— Синко, моята част е твърде малка.

— Добре, вземи товара на единия катър и карай.

Изминали още малко, попа пак го гризе съмнението:

— Синко, моята част е твърде малка.

— Отче, вземай товара на два катъра и карай по-бързо!

Изминали още малко, попа пак го засмукало под лъжичката:

— Синко, моята част е твърде малка.

— Отче, вземай товара на петте катъра и карай, де!…

След малко попа пак го засмукало:

— Синко, частта ми е твърде малка.

— Да те убие господ, отче, вземай всичките седем товара, само побързай.

Стигнали до един извор. Спрели: сиромаха го мъчела жажда.

Той извадил от пазвата си златната чаша, която намерил, когато изравял съкровището, гребнал вода и пил.

— Синко, дай чашата, ще пия и аз — помолил попът.

Пил вода, сложил чашата в пазвата си и казал:

— Аз съм свещеник, тази чаша ми трябва повече.

Сиромахът се разсърдил, грабнал шепа пръст и му я хвърлил в лицето. Попът ослепял с двете очи и така си останал на пътя.

Сиромахът взел чашата, подкарал катърите и оттогава си живее радостно и безгрижно.

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15470]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00