Вярната жена: Арменска приказка (Арменска приказка)

В незапомнени времена живеели един мъж и една жена. Били бедни, от немотия не можели да се отърват.

И ето че веднъж мъжът решил да замине на печалба в далечни страни. „Ще ида — мисли той, — може да припечеля нещо. Засега как да е ще изкараме, а тогава ще видим…“

— Жено, хей, жено — вика той, — ела тук. Искам да замина за чужбина, да си опитам щастието, може да припечеля нещо. Какво ще кажеш?

— Какво да кажа, мъжлето ми — отговаря тя, — може наистина да ти провърви, заминавай, все ще бъде по-добре, отколкото да стоиш в къщи със скръстени ръце.

— Права си — казва мъжът. — Но обещаваш ли ми да се държиш строго, да пазиш честта на семейството?

— Ти още питаш? — отвърнала жената. — Ако не ти остана вярна, можеш да ме убиеш.

— Добре — казва мъжът, — щом е така, ще замина.

На другия ден се приготвил за път, взел си храна за няколко месеца и тръгнал. Върви, върви, дълго ли, кратко ли — никой не знае. Спира ту в едно село, ту в друго, припечелва, където се случи, по някоя пара, и пак върви напред.

Така изкарал година, втора, трета. Обиколил много страни, докато успял да спечели малко пари. „Е, време е да се прибирам в къщи“ — решил той и поел обратно. Върви, върви, върви, дълго ли, кратко ли — никой не знае. Върви ден, два, седмица, втора, трета — с една дума, пристига в родния край.

Вижда — един селянин оре нивата си. „Хайде — мисли — да го попитам, може да познава жена ми, ще ми каже това-онова, удържала ли е думата си.“

— Здравей, братко — казва той. — Спорна ти работа.

— Здравей, приятелю, благодаря! — казва орачът.

— Ти не си ли хе там от онова село?

— Да, от същото. А какво ти трябва?

— Искам да те поразпитам това-онова, ала не зная дали ще кажеш истината.

— Ще кажа, защо да не кажа.

— Познаваш ли жената на този и този човек?

— Чувал съм за нея. Нали питаш за оная, дето мъжът й е в чужбина?

— Да, за същата. Е, как е тя там, тъгува ли за мъжа си?

— А защо да тъгува, мъже колкото щеш — смее се орачът.

Като чул това, мъжът се замислил. „Та-ка-а — казал си той, — личи си, че тя е осквернила моето огнище.“

Пристига в селото си намръщен като облак.

Жената се радва на завръщането му, щастлива е, сякаш са й подарили целия свят. А мъжът, без да каже дума, мълчаливо сяда в къта. Жената се суети, донася легена, мие краката на мъжа си, преоблича го, храни го, пои го. Вечеряли и легнали да спят.

Жената не може да заспи — не й дават мира тревожните мисли: какво е сполетяло мъжа й, защо се сърди, защо мълчи? „Изглежда — мисли тя, че нищо не е спечелил, върнал се е с празни ръце и не иска да ме огорчава. А може някаква беля да му се е случила из пътя?“ Как не гадала горката жена, но така и не можала да разбере какво измъчва мъжа й.

Минало време. Ден ли, два ли, три ли, пък може и седмица. И ето че веднъж мъжът подмамил жена си извън селото, убил я и се прибрал в къщи.

И станало така, че на мястото, където той я убил, бликнал извор. А водата на извора се оказала чудодейна, мъртъв човек съживявала.

Изтекъл ден, два, три, изтекла седмица. През тези места минавал пътуващ търговец с хората си. Когато керванът му стигнал до извора, настанала нощ.

— Тук ще спрем — казал търговецът, — ще се нахраним, ще преспим, а рано сутринта ще продължим пътя си.

Опънали палатка край извора и изведнъж видели убитата жена. „Друго не може да бъде — помислили те, — тази жена е мамела мъжа си, той я убил и хвърлил да я ядат зверовете.“

Слугите събрали върщинак, наклали огън, за да приготвят вечеря. За вечеря имали само риба. Възварили изворна вода на огъня, нарязали рибата на парчета и я пуснали в котела. Внезапно рибата оживяла и изскочила от котела на земята. Всички ахнали. „Какво е това чудо — замислили се те, — каква ли вълшебна сила се крие в тази вода, щом нарязаната на парчета риба оживя?“ Дълго гадали така, разсъждавали, но нищо не проумели.

— Хайде — вика им търговецът — да плиснем от тази вода върху убитата жена, да видим какво ще стане.

Плиснали вода. Жената оживяла, надигнала се и седнала, сякаш нищо не е било. Всички едва не умрели от страх. А жената станала толкова хубава от живата вода, че е трудно да се опише.

— Коя си ти? — попитал търговецът, когато се опомнил. — Кой те уби и хвърли тук?

Жената разказала всичко поред.

Търговецът я изслушал и казва:

— Искаш ли да ми станеш жена? Аз съм ерген, богат съм, при мен ще живееш безгрижно.

— Не, господ здраве да ти дава — отговаря жената, — аз имам мъж и няма да оскверня огнището си.