Беят и двете му жени
Осетинска приказка
Живял някога един бей, който имал две жени: едната — хубавица, но глупава и надута; другата — неугледна на вид, ала умна и работна. „Две жени — две бели“ — казва старата мъдрост. И наистина в дома на бея нямало мира: двете му жени всеки ден се карали и ругаели. Беят се измъчил от техните кавги и препирни и решил да остави само едната, като предварително изпита ума им.
Първо повикал хубавицата и я пита:
— Кой е най-славен и най-добър?
— Баща ми — отговаря тя.
— Кой е най-бърз?
— Конят на баща ми — отговаря тя.
— Кой е най-богат?
— Баща ми — пак отговаря тя.
— Кой е най-красив?
— Аз — дава отговор тя.
Беят нищо не й казал, пуснал я, повикал втората, неугледната жена, и й задал същите въпроси:
— Кой е най-славен и най-добър?
— Господ — отговаря тя.
— Кой е най-красив?
— Пролетта.
— Кой е най-богат?
— Есента.
— Кой е най-бърз?
— Мисълта.
Беят пуснал и тази жена и започнал да разсъждава:
— Защо ми е жена, която се надува с богатството на баща си, с коня му и със собствената си красота, и при това всеки ден създава в къщи бъркотии, заета е само с кавги и препирни?
И той я изпратил при родителите й, като казал:
— Живей при богатия си баща и се любувай сама на себе си!
А сам останал да живее с неугледната, ала работна и умна жена. И живеят до днес в обич и съгласие.
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15486]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00