Козата и заекът
Осетинска приказка
Живеели някога един старец и една бабичка. Имали една дъщеря. Добитъкът им бил само една коза.
Веднъж старецът тръгнал нанякъде и поръчал на дъщеря си да закара козата в степта и да я пасе до насита.
Девойката закарала козата в степта, напасла я до насита, а след това я докарала в къщи. Вечерта старецът попитал козата как са я пасли. „Лошо!“ — отговорила тя. И старецът пропъдил дъщеря си.
На другия ден поръчал на жена си да пасе козата. Тя закарала козата, напасла я, а вечерта я докарала в къщи. Старецът попитал козата как са я пасли. Тя казала, че и бабичката я пасла лошо. Старецът изпъдил от къщи и жена си.
На третия ден старецът се преоблякъл и сам закарал козата на паша. Пасъл я хубаво, козата се наяла с трева до насита. Вечерта я докарал в къщи, облякъл старите си дрехи и попитал козата как я пасъл старецът. Тя и за него казала, че я пасъл лошо и не се наяла с трева.
Тогава старецът вързал козата и отишъл да наточи ножа, за да я заколи. Докато точил ножа козата скъсала връвта и избягала в гората. Там влязла в къщата на заека и се покачила на печката. Вечерта заекът се върнал, видял козата и не посмял да влезе у дома си. Седнал на прага и заплакал.
Край него минала мечката, попитала го:
— Защо плачеш?
Заекът й разказал за нещастието си и мечката седнала до него. Появил се вълкът, попитал заека:
— Какво ти се е случило, защо плачеш?
Заекът разказал и на него за нещастието си. Вълкът му изразил съчувствие и седнал до него — с нищо друго не можел да помогне.
На края се появил петелът и също попитал заека:
— Какво ти се е случило, защо плачеш?
Когато заекът му разказал за нещастието си, петелът застанал пред вратата и три пъти изкрещял с цяло гърло:
— Ку-ку-ри-гу-у-у!
От уплаха козата паднала от печката, краката й се счупили и тя се разделила с живота. Заекът и другарите му хубавичко се гостили. Изяли тлъстото козе месо, а за бабичката останали само краката и рогата.
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15505)
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00