Единственият бабичка - Осетинска приказка (Осетинска приказка)

Живели някога една бабичка и момчето й. То било на около петнадесет години. Веднъж у съседите имало танци, синът се поскарал с другарите си и те го упрекнали:

— Преди да се впускаш в кавги с нас, намери изчезналия си баща!

Синът се върнал в къщи и тъжно застанал до майка си.

— Какво те натъжава, синко? — попитала го тя.

А той й казал:

— Опукай ми пуканки!

Тя опукала и му подала пълна шепа много горещи пуканки. Той стиснал ръката й с горещите пуканки в нея и я попитал:

— А сега ми открий къде се е дянал баща ми?

Майка му отговорила:

— Да не прости господ на този, който е заприказвал с теб за това! Ще ти открия тайната: баща ти го похити един великан, но ти нищо не можеш му направи и не се опитвай.

— Не остана ли от баща ми кон и нещо друго? — попитал синът.

— Ей там в конюшнята е конят му — отговорила тя, — от тора се виждат само ушите му. Изведи го и се погрижи за него!

Той отишъл в конюшнята, измъкнал коня от тора, изкъпал го със сапун и белтък от яйца. След това го оседлал, качил се на него, шибнал го с камшик и започнал да го пришпорва ту на една, ту на друга страна.

— Как изглеждам на моя кон? — попитал майка си.

— Как изглеждаш ли? — отвърнала майката. — Изглеждаш на коня така, както конски тор изглежда върху пресен сняг.

— Нима? — казал той, шибнал коня и прескочил къщата. След това прескочил обратно при майка си и попитал:

— А как ти харесвам сега?

Майка му отговорила:

— Страхувам се за теб, момчето ми, а иначе си достоен за похвала!

— А не остана ли от баща ми някакво оръжие? — пак попитал той.

— Остана един меч, но ти не ще можеш дори да го повдигнеш — отговорила майката.

— Покажи ми меча — помолил синът.

Тя отворила сандъка и му показала меча. Синът го грабнал, изтъркал го и го препасал.

— А сега — казал той на майка си — бързо ми приготви храна, лека за гърба, приятна за стомаха. Тръгвам да търся баща си.

Майка му бързо приготвила храна, лека за гърба, приятна за стомаха, и той тръгнал на път. Конят му бил вещ и му сочел накъде да вървят.

Яздил дълго и нощта го заварила на път. Принудил се да пътува по-нататък в тъмнината с пушка на гърба. Изведнъж пушката се закачила за нещо и той спрял коня.

— Трябва да узная какво е това — казал си той. — Иначе няма да мръдна по-нататък.

Пренощувал тук, а сутринта се събудил и видял един човешки труп, на ръст колкото най-високото дърво; трупът вече се бил разпаднал на отделните си части и пушката се закачила за дупката на бедрото му.

— Божичко — рекъл си учуденият момък, — какъв ли е бил като жив! Хайде да го върна към живот.

Ударил го с плъстения си камшик и казал:

— Господ да те превърне на този, който си бил, но така, че очите ти да не виждат!

Покойникът се размърдал, зяпнал, изправил се в целия си ръст и се оказало, че е великан.

— Кой си ти? Къде отиваш? — попитал той момъка.

— Моя баща го отвлякъл някакъв великан и аз отивам да го търся — отговорил момъкът. — А какво се е случило с теб? — попитал той великана. — Защо са те убили?

Великанът отвърнал:

— Ех, момче, и аз загинах от неговата жестокост. На света нямаше по-красива жена от моята и този великан ми я отвлече. Ти нищо не можеш да му сториш.

Докато разговаряли, настанала вечер. Великанът казал на момъка:

— Легни да спиш на върха на тази могила!

Момъкът си помислил: „Добре, тъкмо ще узная какво е решил“ и легнал на друго място. През нощта великанът започнал да затрупва могилата с дървета и камъни, с всичко, каквото му попаднело под ръка. Тогава момъкът взел плъстения камшик, ударил го и казал:

— Превърни се на това, което беше!

Великанът отново се превърнал на труп, а момъкът яхнал коня си и поел напред. В далечината забелязал един замък и конят му казал:

— Това е домът на великана. Когато стигнем там, великанът няма да си бъде в къщи. Научи от жена му по какви пътища и кога ще се върне.

Момъкът се отбил в дома на великана, поздравил жена му. Жената се зарадвала, но рекла:

— Върви си по живо, по здраво, докато не е късно! Когато се върне моят господар, ще те погуби.

А той се престорил на уплашен и попитал:

— Посочи ми по кой път ще се върне, ще изляза да го посрещна!

Тя му посочила пътя. А на момъка само това му трябвало. Направил засада на великана. Конят поръчал на момъка:

— Великанът ще ти крещи, ти го остави да се задъха — от крещенето ще се лиши от силата си и тогава ще можеш да постъпиш с него, както щеш.