Единственият бабичка - Осетинска приказка (Осетинска приказка)

Момъкът го послушал и продължили напред. Конят отново казал:

— Ще стигнем до една порта. Намажи пантите й с чисто масло.

Момъкът пак изпълнил съвета му. Портата не издала нито звук и му пожелала:

— Да ти даде господ прав път! Моят стопанин никога не ме е мазал не само с чисто масло, но дори и с катран!

Момъкът профучал през портата. Вътре имало висока кула, в която стояла дъщерята на царя на таласъмите. Конят му казал:

— Когато наближим, удари ме силно с камшика и аз ще прелетя край прозореца, а ти бъди готов да скочиш през него вътре в кулата. Сетне аз ще се покрия с разни гнойни рани и ще паса ей там в оная горичка. Ако ти потрябва помощта ми, помахай с юздата и ще застана пред теб.

Момъкът направил всичко, както му поръчал конят. Ударил го силно с камшика и конят прелетял край прозореца, а момъкът скочил през него в кулата. Там спяла дъщерята на царя на таласъмите. Той не посмял да я събуди, наврял се под кревата и се притаил.

След известно време девойката се събудила. Забелязала момъка и рекла:

— Ама че си страхливец! Щом си успял да се вмъкнеш тук, няма защо да се криеш под кревата!

Това вдъхнало смелост на момъка и той се показал. Двамата се оженили. Преживели заедно около месец и никой не узнал за тях. Всички мислели, че девойката живее сама. Носели й в кулата ядене и пиене, изпълнявали всяко нейно желание.

Веднъж девойката му казала:

— А сега е време да заминем оттук. Но трябва да измислим нещо!

— А ти какво можеш да направиш? — попитал момъкът.

Тя му отвърнала:

— Имам едно кече: колкото и да натовариш на него, ще понесе товара си така, сякаш той няма никаква тежест.

— А аз — казал момъкът — имам такъв кон, че той ще долети под прозореца, щом само му помахам с юздата. Ще се качим на него и ще избягаме.

Всичкото имущество, което имали, добитъка и вещите си поставили на кечето, завързали го с ремък за седлото отзад и в него сякаш нямало никаква тежест. След това двамата се качили на коня и препуснали.

Подире им се втурнала потеря. Огледали се назад и видели, че ги преследва многобройна войска, от която земята потъмняла. Предните дружини почти ги настигали. Момъкът влязъл в бой с тях и много войници изтребил с меча си, а тези, които успели да се спасят, уплашени бягали.

На ръката на един убит той видял златен пръстен и казал на жена си:

— За нищо на света няма да оставя този пръстен!

Жена му го разубеждавала, но той не я послушал. Слязъл от коня и тъкмо дръпнал пръстена, поваленият то мушнал с кинжала си — той бил още жив — и го убил. Жена му го изтеглила встрани от пътя и занареждала:

— Къде ще се дяна сега? Не бива и в къщи да се върна — та той изтреби толкова хора!

В това време дотичало едно лисиче и започнало да ближе кръвта на убития момък. Тя ударила лисичето с тояга и го убила на място.

Същия миг се появила лисицата и казала:

— Ах ти, проклетнице! Заради теб загинаха толкова хора, а ти и детето ми уби! Завлякла рожбата си до извора, окъпала го и лисичето се съживило.

Дъщерята на царя на таласъмите видяла това и решила също да окъпе своя покойник в изворната вода: току-виж помогнало! Завлякла трупа на мъжа си при извора, измила го, окъпала го в изворната вода и мъжът се съживил. Казал на жена си:

— Жалко, не ме остави да си поспя още малко: тъкмо сънувах, че ще се женя за дъщерята на Варастур, господаря на задгробния свят.

Тя отвърнала:

— Добра жена си щял да си вземеш!

И му разказала подробно как го съживила.

— Добре — казал той, като изслушал разказа на жена си, — а сега трябва да вървим нататък.

Потеглили. Пътували, пътували и стигнали до дома на великана. Събрали на кечето всичкото му имане: и вещи, и добитък, и го завързали отзад за седлото на коня. Взели със себе си и жената на великана, и стареца — бащата на момъка. Пристигнали при трупа на първия великан: момъкът го ударил с плъстения камшик и изрекъл:

— Стани такъв, какъвто си бил!

И великанът станал такъв, какъвто бил.

Момъкът се обърнал към жена му:

— Познаваш ли го?

— Как да не го познавам? — отговорила тя. — Той е моят господар.

Момъкът се обърнал към великана:

— Познаваш ли я?

— Как да не я познавам? — отговорил великанът. — Моята жена.

Тогава момъкът казал:

— Негодник си ти! Разчиташе на огромния си ръст. Ако бях като теб, нямаше да те пощадя. А сега живейте в мир!

Оставил ги и продължил пътя си, а великанът и жена му заживели заедно, както по-рано.

Момъкът и жена му, дъщерята на царя на таласъмите, пристигнали в къщата на майка му. Тя ги посрещнала с радост. Нощта изкарали в стария дом, а на сутринта вместо него, по молба на момъка, се появила голяма къща. Момъкът пуснал добитъка си и той покрил цялата степ.