Вярната жена: Арменска приказка (Арменска приказка)

— Добър ден, майсторе! — казал рибарят.

— Здравей, братко рибарю, добре дошъл! Е, как си със здравето, как живееш?

— Ето, донесох още камъчета. Виж ги дали са хубави?

Рибарят сложил вързопа на тезгяха. Златарят развързал кърпата, преброил бисерите и скъпоценните камъни и платил по петстотин рубли за парче.

Ама че щастие се струпало на рибаря, нямал грош, а изведнъж — цяло богатство. От радост едва не се побъркал.

„Какво да купя“ — блъска си ума рибарят. Мислил, мислил и намислил: „Ще купя повече жито, ще напълня хамбарите, ще направя запас за няколко години, за да не ходя всеки път в града.“

Както намислил, така и сторил: купил за всичките пари жито, насипал го в чували, за вързал ги здраво и ги закарал в къщи. В къщи напълнил хамбарите — зърното било толкова много, че цяло село и за десет години не може го изяде.

Минало време. Случило се така, че в този край, откъдето била родом жената, която свято пазела честта на семейството си, настанал глад. И то такъв, че пази боже! Един друг живи се ядели: роднини — роднината, брат — брата, баща — сина.

Хората от тази страна, където върлувал гладът, чули за рибаря, който имал пълни хамбари с жито, и запристигали при него. Рибарят не отказвал на никого — всекиго снабдявал със зърно и го изпращал.

И ето че веднъж при рибаря дошъл мъжът на жената, която не осквернила семейното си огнище. Заедно с него дошли и двамата търговци, които толкова жестоко си отмъстили на жената, дето ги отхвърлила.

Щом ги погледнала, жената веднага ги познала. Но не се издала. „Нека видим как ще свърши всичко“ — решила тя.

Тримата пак не я познали. На кого ли можело да хрумне, че тази жена е останала жива и един хубав ден ще се срещнат с нея?

Жената намислила да повикат тримата на гости. Направили такъв богат, весел пир, за който не биха могли и да сънуват.

Гостите пийнали, хапнали колкото им душа иска, а когато се понапили, жената помолила всеки от тях да разкаже за себе си нещо такова, което не се случва на всекиго в живота.

Те се съгласили.

Жената се обърнала първо към единия от търговците.

— Жив и здрав да си дълги години, търговецо. Разказвай пръв какво по-особено ти се е случило в живота, а ние ще послушаме.

— Преди няколко години — започнал търговецът, — пътувах с кервана си по търговия. На земята слезе нощта и ние спряхме до един извор. Разтоварихме, опънахме палатка, заехме се да приготвяме вечеря. Нарязахме рибата на парчета, хвърлихме ги в котел с изворна вода и веднага стана чудо — рибата оживя и изскочи от котела. А до извора лежеше една убита жена. Плиснахме върху нея изворна вода и тя също оживя и се изправи. Аз веднага я поисках за жена, но тя не се съгласи. „Имам си мъж — каза тя — и няма да оскверня огнището си.“ От яд умът ми се размъти, заповядах на слугите си да изкопаят яма, дълбока четиридесет стъпки, да хвърлят там жената и да я затрупат с камъни. След това съжалявах, но беше късно… Ето какъв грях имам в живота. Този грях и до днес лежи като камък върху съвестта ми — не ми дава мира ни денем, ни нощем.

Жената се обърнала към другия търговец:

— Жив и здрав да си, търговецо. Сега е твой ред да разказваш, разкажи ни какво забележително ти се е случило в живота, нямаш ли някаква мъка, която да притиска сърцето ти?

— Моята мъка е още по-тежка — започнал вторият търговец. — Аз също срещнах тази жена, измъкнах я от ямата. „Ще се омъжиш ли за мен?“ — попитах я. — „Не — отговори тя, — няма да се омъжа, имам си мъж и няма да оскверня честта на семейството си.“ И аз се ядосах на жената, заповядах на слугите си да я турят в един сандък и да я хвърлят в морето. Горката жена… Кой знае, навярно отдавна са я изяли рибите. Много съжалявах за постъпката си и аз, бих се по главата… ама каква полза от това?!

Иде ред на мъжа на жената.

— Щом вие признахте греховете си, и аз ще се покая пред вас — така започнал той разказа си. — Тази жена, за която разказвахте, е жена ми. Подмамих я край село и я убих… мислех, че е осквернила семейното ни огнище. Какво да приказваме, най-големият престъпник — това съм аз…

— Свърши ли? — попитала жена му.

— Да, свърших — отвърнал той.

— Е, а сега ще ви се открия — казала тя. — Аз съм жената, която не искаше да оскверни честта на семейството си. Съдбата ме запази жива и здрава, за да бъде доказана някога верността ми.

Като чули това, гостите от учудване се втренчили един в друг и дума не могли да изрекат. След това паднали в краката й и се разкаяли.