Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Мамо, защо толкова харесват крокодили? Крокодилите ядат хората.

Отидох до кюрето.

– Здравейте, господин Тъмбълти.

Знаех, че е той. Знаех, че пак нямаше да устои.

Той се обърна с маниакална усмивка.

– А, браво, инспекторе. Значи намерихте госпожа Пудинг?

– Да.

– Да знаете, че е в траур. Надявам се, че сте се държали мило с нея.

Не отговорих.

– Но, разбира се – продължи той, – човекът е мъртъв от петнайсет години, така че все някога трябва да го преодолее.

– Трябва да ви арестувам, Тъмбълти.

– Някога били ли сте в Египет, инспектор Уайт?

– Не.

– Удивително място. Бях там доста месеци, пътувах и събирах предмети от разкопки. Запознат ли сте с египетските богове?

– Господин Тъмбълти, трябва да идем в участъка и там да проведем този разговор. Скоро ще дойдат други полицаи.

– Има един бог на име Апофис. Идва от Подземния свят. Той е змийски бог, но което е по-важно, той е стихия на хаоса. Харесвам хаоса. Тялото или извивките на бога змия представляват бездна или черна дупка, която поглъща хората. Разбирате ли какво ви казвам, инспектор Уайт?

– Мисля, че знам какво сте.

– Много добре. Разбираме се. В моя случай и дума не може да става за изкупление или угризения.

Аз съм хаос. Аз съм черна дупка.

Няма да спра, освен ако някой не е способен да ме спре.

Полицай Уолнът пристигна.

– Всичко наред ли е, сержант?

– Да, Уолнът, всичко е под контрол. Господин Тъмбълти тъкмо щеше да дойде с нас в участъка.

– Хайде, идвай, перко – каза той и се приближи.

– А, полицай Уолнът. Смешният помощник.

– Не аз се обличам като поп с нос на палячо – възрази Уолнът и размаха пръст.

– Способен ли сте да ме спрете? – господин Тъмбълти се вгледа право в мен и после разтвори ръце. – Казах ли ви, че съм фокусник?

И изчезна.

– Дявол да го вземе! – викна Уолнът.

– Да затворим изходите на музея – извиках. – Някъде тук трябва да е.

Но не беше.

Няколко дни по-късно пристигна писмо до мен с марка от Париж:

Драги инспектор сержант Уайт,

В Париж е прекрасно по това време на годината. Съжалявам, че нямаше как да се опознаем по-добре.

Искам да започна един свой малък проект. Включва КЛАНЕ на жени. За да знаете кога съм се върнал. Следващия път не се опитвайте да ме арестувате, Парсифал. Просто ме убийте.

Беше късна вечер в Париж и ръмеше. Луната и звездите бяха ослепителни. Обикновено изобщо не ги забелязвам, но тази нощ беше трудно да не ги видя. Толкова бяха ярки. Спермисти, виещи се падащи звезди, белеещи се на черното платно. Имах среща с баща си за вечеря. Беше минало известно време, откакто се видяхме за последно, но имахме много неща да си приказваме и вече го надушвах. Беше под земята, дълбоко, дълбоко долу, където тайните петна се процеждаха. Гъбени спори, натрошени стъкла, ръце на жени, кости на светец. Той е забранена земя и аз съм неговата карта. Виждате ли мастилените петна в очите ми?

Бях избрал едно тъмно ресторантче и маса със свещи в потаен ъгъл. Бутилка шампанско, бях поръчал и кървавочервено телешко и ябълкова торта с яйчен крем за десерт. Не че той харесваше такава храна. То и аз не харесвах. Полъхът на миризмата му се смесваше с парижката лунна светлина – на засъхнала кръв, на тъмна земя и зъбни колела, въртящи се в древните му часовници. Татко ТАТКО ТАТКО татко ТАТКО ТАТКО МОЙ ТАТКО МОЙ ТАТКО МОЙ ТАТКО МОЙ ТАТКО ТАТКО ТАТКО.

Татко на Подземния свят.

Жилетка на калинки, тъмни очила, крива усмивка. Седна и си сипа чаша шампанско.

– Ебенизър, момчето ми. Много се радвам, че пак те виждам.

– Татко. Надявах се да поговорим.

– Следя кариерата ти. Много интересно. Много. Интересно.

Отпи от шампанското. Личеше си, че е ядосан и това ме зарадва.

– Исках да те впечатля, татко.

– Даде една душа на Албърт Чаймс, часовникаря. Защо?

– На мен души не ми трябват.

– Знаеш ли каква беше тази душа?

– Знаех, че е необичайна. Някаква принцеса вещица.

– Осъзнаваше ли каква сила имаше в нея?

– Не. – Лъжа, а-ха-ха!

– Тогава нека ти кажа, момко – и набоде парче кърваво телешко, натъпка го в устата си и задъвка. – Тази душа може да отваря портали към други светове и да контролира времето. Египетската принцеса е имала огромна сила. Ти даде душата на едно мърляво часовникарче в Източен Лондон, което ще я вкара в часовник. Сега сам трябва да я взема.