Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Видях как къщата гореше в адски пламък. Потъваше в земята, образуваше кратер все едно беше паднал метеорит.

Изтичах обратно при майка си, която печеше хляб. Нямах представа какво да ѝ кажа.

П

р

о

п

а

д

а

т

в Подземния свят.

Принц номер 9 ги видя да падат в черната река около двореца. Гледаше ги от кулата си. Каза, че и двамата били от огън, като падащи ангели. Паднали с голям плисък! И двамата се измъкнали от водата, подгизнали и хлъзгави. Каза и че татко изглеждал бесен. Всички искахме да знаем коя е тя, дамата с червената коса. По-късно ни беше казано, че е вещица, която се опитва да развали брака на татко. Сигурно е успяла, защото повече не видяхме жена му.

Какво стана с вещицата ли? Ами първо татко не знаеше какво да прави с нея. Тя беше труден гост и затворник. Той все заплашваше да я сложи в клетка, но така и не го направи. От своя страна тя му беше нанесла големи щети. Беше прекъснала входа към Горния свят и сега бяхме затворени тук.

Принц номер 2 бе халосан по ухото, задето попита татко дали ще се ожени за вещицата. Аз си мълчах, но исках да говоря с нея. И един ден ми се отвори тази възможност.

Седеше в градината под едно ябълково дърво и изглеждаше доста раздразнена. Използвах момента да се представя.

– Здравей, аз съм принц номер 14, или Лъвхарт, ако предпочиташ – рекох и се усмихнах възможно най-мило. Тя имаше много необичайни очи – напомняха ми на нещо хищническо, на някакво влечуго може би. Тя ме изгледа внимателно и отметна тънки кичури червена коса от лицето си.

– Здравей, Лъвхарт – каза.

– Та харесва ли ти в Подземния свят?

Тя ме погледна за миг и вдигна пръст нагоре.

– Ти също си от горе.

– Да. Татко ме отвлече и уби истинския ми баща.

– За съжаление, това не ме изненадва. Невъзпитан е, няма си и представа от добри обноски.

– Можеш ли да отвориш прохода към Горния свят?

Тя ме изгледа с подозрение.

– Може би.

– А защо не го направиш и не се прибереш?

– Защитавам човек, когото обичам. Нищо няма да отворя, докато не съм сигурна, че ще е в безопасност.

– Владетелят на Подземния свят влюбен ли е в теб?

– Ни най-малко. Обсебен е от мен, защото не може да ме контролира. Само толкова.

– Аха – казах, защото не знаех как да отвърна.

– Той не разбира любовта и не харесва жените особено много – каза тя и сама си се засмя.

– Какво му е смешното? – попитах.

– Ами отвлича жени за съпруги, без да ги харесва. После отвлича деца, дава им номера, пак без изобщо да ги харесва. Питам се, какво ли харесва всъщност?

– Харесва часовници – казах.

– Не, харесва факта, че часовниците са предсказуеми. Подлежат на контрол. Няма и някакво разбиране за време. Доста е глупав.

И очите и се зареяха в далечината.

– Какво си мислиш? – попитах.

– Просто си го представях в рокля.

И я оставих да си представя под ябълковото дърво, и реших, че е удивителна.

Принц номер 3 я следеше, наблюдаваше я от кулите, пращаше косове да докладват за нея. В съперничеството си татко и вещицата бяха равностойни. Никой не отстъпваше. Порталът оставаше затворен. Тогава един ден нещо се промени.

Татко сбърка.

Удари ѝ шамар

и си спомням,

че тя се

усмихваше.

Тя изкла принцовете от 1 до 12. Един по един. Отряза им главите и ги остави на масата за ядене. Тогава татко започна да се моли. Аз и Тъмбълти бяхме пощадени. Брачното споразумение беше развалено и порталът най-накрая беше отворен.

Когато порасна, искам да съм като нея.

Животът ми беше много по-различен, преди да срещна Мирър. Няколко години бях инспектор в Скотланд Ярд в Лондон. Няколко седмици преди да я срещна, работех по един много чудат случай.

Беше лондонска есен, с листа с цвят на шоколад и изгорял карамел на големи и тежки купчини покрай улиците или понесени от вятъра. Небето беше сиво и завихрено, прошарено от яркорозови ленти. Висшестоящият ми, Парсифал Уайт, ми беше дал да разследвам случай с брат и сестра, които живееха на улица „Дюдроп“ – разбит път в Южен Лондон с редови къщи, близо до една работилница за лодки. Седмици наред съседите се оплаквали от двамата. Шумове нощем, блъскане и крещене. И странни миризми. Бях изпратен да говоря с тях, да разбера какво точно става и да оправя нещата. Трябваше да е най-обикновен случай.