Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Но леля Ева направила нещо. Издялкала негово подобие от дървото. Разровила земята при корените, където бил свършил, и го размазала по куклата. И пяла заклинания под червена луна, и я обесила на дървото. Докато майка ми спяла, бременна с мен, Ева отмъщавала. И боговете я послушали.

Разболял се и станал импотентен. А леля Ева се смяла. И боговете се смели. А майка ми плакала.

Няколко години по-късно баща ми, роден за продавач, сключил сделка с демон, за да си върне здравето. В замяна на секс. И днес, напомни ми леля Ева, бил денят на разплатата.

Излязохме от селото ръка за ръка. Косата на леля Ева – червена като огън, моята собствена – бледа и безинтересна в сравнение с нейната. През тучните поля с полски цвят, оградени от древни гори. Беше цвърчащо горещо, гнетящо горещо. Горещо като косата на Ева. Време, в което дяволите да си играят. Небето беше сърдечно розово, въздухът миришеше на канелени сладки, толкова сладки и горещи. Сякаш попадах под някаква магия.

– Разкажи ми за този човек, който идва да ме вземе, лельо – казах.

Тя се обърна и ми отговори:

– Той е владетелят на Подземния свят. Живее в дворец от часовници. Вманиачен е по калинки и по времето.

– Откъде знаеш всичко това?

– Боговете ми говорят в сънищата. Казват ми неща, които не би трябвало да знам.

– Защо харесва калинки?

– Когато бях дете, майка ми ми каза, че калинките са малки вещици. Може би затова той обича да си ги събира.

И излязохме на полето, където мълниевото дърво стоеше сред океан от разтворени макове, пламъчета, горящи през тревите, хиляди и хиляди. Вървяхме през тях сякаш вървяхме през огън, ръцете ни галеха меките им цветове; толкова много червено и черно – като калинки. Цветът на Подземния свят. В дървото имаше врата. Беше портал. Седнахме и зачакахме до корените, на полето от огнени цветя. Цветя като кървави петна по чаршаф.

– Ще боли ли? – попитах.

– Само първия път – отвърна леля Ева.

Вратата се отвори и той излезе. Нисък човек с тъмна коса, с черни очила и жилетка на мънички калинки. За мен беше грозен, а бях и много по-висока от него. Изпитах отвращение. Напомняше ми на мъртви неща: гнили гъби, повяхнала коприва и черва. Полепваше по гърлото ми и му беше приятно да ме вижда погнусена. Доближи ни с леки стъпки, докато се наслаждаваше на гледката с маковете.

– Помегранат. Колко ми е приятно най-сетне да се срещнем. Не си красива, но това няма особено значение – каза и се усмихна кисело.

Леля Ева проговори:

– Ще сключиш ли сделка с мен, за да я спася от това?

Владетелят на Подземния свят я огледа внимателно.

– Ти си калинка – каза и я обиколи с вълнение. Аз изобщо не го вълнувах. – Опасявам се, че няма място за сделки. Сключих такава с баща и. Не мога да наруша такова споразумение.

– Ще дойда вместо нея – отвърна леля Ева.

– Толкова изкушаващо предложение. Много бих искал да си в царството ми. В спалнята ми, калинке. Но не може.

Леля Ева го доближи, постави длан на сърцето му и той закрещя. Тя говореше магически думи. Небето се разкъса от светкавици, десетки светкавици, електрическа ярост. Превих се до корените на дървото, разплакана, ужасена, докато леля ми държеше владетеля на Подземния свят. Ръката и стискаше косата му. Това я убиваше. Боговете наблюдаваха и не знаеха кой ще спечели.

Тогава той я грабна и я целуна дълбоко, като изсмука живота и. И тя падна на земята, насред полето от макове, като спяща принцеса. „Каква страст изпитва към нея – помислих си. – Никой никога няма да изпитва нещо такова към мен.“

И тя се превърна в макове.

– Не се тревожи, Помегранат. Омагьосах я, превърнах я в цветя. Не е мъртва. Не бих могъл да убия нещо толкова прекрасно.

И ме хвана за ръка, и ме поведе през вратата към неговия свят.

Навсякъде в спалнята на владетеля на Подземния свят имаше калинки. Бродирани по калъфките, плъзнали по завесите, танцуващи по огледалото.

Води ме в леглото. Чувам тракането на часовниците. Наранява ме, после го прави отново и отново. Заключва ме в стаята. Не съм му нужна за друго.

Казано ми е, че съм негова съпруга. Аз съм съпругата на владетеля на Подземния свят.

В стаята има малки рисунки, окачени на стената – всяка е създадена с тъмни маслени бои и на всяка е нарисуван нар. На всяка съм нарисувана аз, изглежда. Сигурно са към стотина. Всяка е красива и злокобна. Семената на нара са очи; шпионите му ме наблюдават от всяко ъгълче на спалнята.

Отварям една инкрустирана кутийка и вътре виждам остър нож за писма, украсен с рубини.