Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Отвлякоха ме от една цветна поляна, когато бях на шестнайсет. На поляната имаше макове, червени като огън. Разцъфнали като кръвоносни съдове. Помня, че той миришеше на ангели. Леля ми Ева ми каза, че ангелите миришат на фойерверки, защото атмосферата изгаря крилата им, кара ги да пращят като хартия над запалена клечка. Леля Ева каза никога да не вярвам на ангели, защото са красиви. Но той не беше красив. Беше малък и отровен, с тъмни очила. Много ми се искаше да е красив.

Ходех и на гости в горещите летни следобеди. Тя живееше в схлупена къщичка край реката, с пукнатини по стените, с бяла боя, люпеща се като стара кожа. Пипах онези стени с пръст, като си представях, че докосвам дърво и се опитвам да позная на каква възраст е. Пръстен върху пръстен. Тя се определяше като щастливо неомъжена. Мразеше мъже и огледала. И двете лъжели.

Понякога правеше чай и седяхме да храним птиците в градинката и, най-вече косове и една много напълняла червеношийка, която и беше любимата. Седяхме в ленив унес, заслушани в бавното и ниско пърхане на крила и в тихото плъзгане на охлювите. Понякога ми гледаше на ръка. Проявяваше интерес към окултното. Баба и Моли била гадателка на пристанището в Брайтън. В коридора имаше една стара и чудата нейна снимка с червен тюрбан на главата и препарирана змия, свита в скута и. Приличаше на измамничка. Леля Ева лъскаше снимката и всяка пролет, все едно е украса, за да е сигурна, че баба Моли зорко ще бди над нас. Зачудих се защо. Нямаше кой знае какво за гледане.

Къщичката беше боядисана в слънчогледов цвят, който през годините беше избледнял до жълто като пръсти на пушач. Всичките мебели бяха от благотворителни организации за закрила на жените – счупен диван с цветна шарка, масичка с цвят на обрив. Разклатени столове и странни възглавници за сядане с бродирани пчели, летящи в кръгове. Причудливият и асортимент от роднини красеше стените в стари рамки; снимка на бащата на баба Моли – Реджиналд Кръмп 42 42 Сган, от crump – сган, подлец. , таксидермист, който бил обесен за това, че отровил жена си. Портретът на Реджи беше подходящо окачен във външната тоалетна. В спалнята на леля Ева, в красива резбована рамка, украсена с танцуващи водни кончета, извити като пръстите на магьосник, имаше снимка на две близначета, още бебета, в количка. Имената им бяха изписани отдолу: Артур и Голиат, Кайро, 1850 г. Баща им беше богат като принц и беше изследовател и археолог и се казваше Гауейн Хъни-Флауър – огромен човек, който беше пътувал чак до Кайро, където, както леля Ева си спомняше с умиление, срещнал красива египтянка, пълна като езическа богиня. Историята се променяше в зависимост от това колко вино беше пила леля Ева. Понякога жената беше „вещица, която пленила душата на Гауейн в огледало“, друг път – „дъщерята на свинар, която се усмихвала като издълбана тиква на Хелоуин“. Което и да беше, съдбата на децата им оставаше същата при всяко разказване. Година след срещата им се родили близнаци: Артур, който си смучел пръстите, и Голиат, който излапвал всичко като малко мече.

Голиат бил изпратен в мъжко училище в Англия, докато Артур се обучавал с баща си да бъде археолог и участвал в разкопките на гробниците на фараоните, както и в разгадаването на йероглифите. Когато бил на двайсет и две, докато изследвал Нил с един френски аристократ, се напил и паднал и един крокодил го изял. Голиат беше любимият роднина на леля Ева, защото бил физически огромен и космат – две черти, които тя намираше за чудесни. Останалите по-малко интересни роднини бяха разпръснати из къщата: корава домакиня, оплешивяващ фармацевт, незабележителен пощальон, спаружен цветар и най-накрая, подозрително гледащ от перлена рамка до котешката врата – невероятно грозен майстор на ковчези. Зачудих се къде би сложила мен.

Леля Ева беше изявен колекционер на джунджурии и много обичаше да обикаля битпазарите, като понякога вземаше най-отвратителните и необичайни неща. В кухненския и шкаф имаше буркан с плуващи стъклени очи, чифт родилни стремена и рецепта от лекар шарлатанин: вълшебния цяр на доктор Тъмбълуийдс 43 43 Доктор Сухашума, от tumbleweeds – изсъхнали надземни части от някои храсти и цветя, кои то вятърът откъсва и търкаля. за сърдечни болки, гъст и черен като сироп. Веднъж го отворих – вонеше на карамелени ябълки и нещо загнило. На тоалетката и бяха подредени разнообразни парфюми в шишенца от цветно стъкло, аквамарин, рубинено червено, охлювено сребърно, фламенково розово. Вълшебни бурканчета, всяко със странна миризма: праскови и сметана, нафталин, лавандула и крила на пеперуда, всяко гъделичкаше ноздрите. На ръчното и огледало имаше снимка на нея и майка ми, когато са били на моята възраст, облечени в странни рокли и хванати за ръце. Внимателно разгледах фотографията – бяха почти еднакви, единствено дяволитият поглед на леля Ева я издаваше. Майка ми никога не изглеждаше дяволита, а винаги спокойна, винаги снежнобяла.