Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Чувахме го как крещи в дървото:

– КУЧКИ!

Оставихме полето с макове и се прибрахме. Леля Ева запали черни свещи и благоухания и омагьоса камбанки около къщичката. Нарисува спираловидни символи по лицето и ръцете ми с мастило, а аз заспах на дивана. И зачакахме.

Кучки

К

у

ч

к

и

К

у

ч

к

и

КУЧКИ

Разказах на леля Ева за секса. Казах ѝ всичко. Не се изненада. Изчакахме три дни. Останахме в къщата. Пазихме тишина. Той остана затворен в дървото. Мастилените спирали по лицето и ръцете ми се бяха размазали като детска рисунка. Бях изцапано блокче за рисуване. Леля Ева не даваше на мама да ме види. Отпращаше я с красиви лъжи. Беше прекалено убедителна. „За да не се тревожи майка ти“, казваше и беше права, да, беше права.

– Страх ме е. Какво ще стане?

Леля Ева вдигна поглед сякаш разчиташе петната по тавана, очите и се взираха в нещо. Напомняше ми на крокодил с оцъклени очи, който пазеше входа на пирамида, белязана с йероглифи. Имаше зъби. Отговори ми:

– Много е ядосан. Не мисля, че дървото ще го задържи още дълго.

Тогава плаках. Щеше да ме убие, знаех си. А тя ме обгърна с ръце, обви ме с косата си, която миришеше на изстинал въглен, и прошепна:

– Не се страхувай.

– Можеш ли да прозреш в бъдещето, можеш ли да видиш какво ще стане?

– Само единични погледи, Нара. Но ще се боря за теб. Имаш лош късмет. Баща ти те продаде на едно лайно.

И се засмяхме. Защото нямаше какво друго да се прави, освен да се смеем. И тя ме погали по лицето с хладната си ръка.

– Някога влюбвала ли си се, лельо Ева?

– Не – каза. – Но веднъж ме нараниха и повече не позволих да се случи.

– Разкажи ми – помолих. – Дори само за да забравя за малко.

И ми разказа. Била на седемнайсет и имала тайна – един ден срещнала млад аристократ, който яздел в гората. Конят му бил бял като сватбена рокля. Така и не научила името му. Понякога си мислела, че никога не е съществувал, все едно е бил плод на въображението и, призован от желания над духнати глухарчета – пухкави крила на феи, пръснати по вятъра, за да спрат самотата и. Той препускал около нея, хвърлял цветя в косата ѝ и ѝ пращал целувки. Казвал ѝ, че я обича, пак и пак. Играел си с нея, закачал я, дразнел я. Това продължило седмици наред.

Един ден леля Ева го открила в гората, където играел с друго момиче. И той видял, че леля го гледа. И се опитал да се усмихне. Толкова се постарал, но изражението и било такова, каквото никога не бил виждал. Не било гняв, нито ревност. Не било тъга, нито разбито сърце. Защото леля Ева се усмихвала. С най-ужасяващата усмивка. Крокодилска.

– Беше страхливец – каза тя. – Най-ужасен страхливец.

– Ти какво направи?

– Отмъстих си – каза тихо.

– Как?

Думите ѝ бяха много тихи. Зъбите и бяха много остри.

– Изпепелих семейния му дом. Убих родителите и сестра му. Гонех го, играех си с него, закачах се с него, заклах го и изядох сърцето му.

– Не мислиш ли, че може би си попрекалила? – попитах смаяна.

– Накрая плака. Толкова много плака. Проклетият страхливец. – Беше потънала дълбоко в спомените си. После ме погледна тъжно. – Слушай, Помегранат. Ако някой мъж те нарани – посечи го. Ако някой мъж те унижи – посечи го. Ако някой мъж си играе с теб – посечи го.

– Какво ще правиш със съпруга ми?

На вратата се почука. Леля Ева се обърна нежно към мен и се усмихна.

– Нещо по-лошо.

Тя отвори вратата и съпругът ми влезе, и отново седна до кухненската маса. Аз останах на дивана.

– Сега ще ви кажа какво ще стане, дами – каза той с пълен контрол, а чайникът на масата се пръсна на парчета. – Ще взема грозната си жена Помегранат обратно в Подземния свят, където ще я подложа на разнообразни експериментални унижения. А теб – погледна леля Ева – ще те сложат в клетка, където да гледам как умираш от глад.

– Пробвай се да те видим, лайненце.

Той стана и кресна:

– АЗ СЪМ ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ И ЩЕ ПРАВИШ КАКВОТО ТИ КАЖА, ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ РАЗБИЯ НА ПАРЧЕТА!

Къщата се разлюля, стените се разтресоха, прозорците избухнаха. Леля Ева ме погледна.

– Тичай при майка си, бегом!

Изтичах от къщата. Видях я как се превърна в огън. Горяща богиня. Стена от пламъци. Хукнах по пътеката.