Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Намирах се в огромно празно пространство. Бях принц на огромно празно пространство. В стаята ми имаше библиотека, пълна с книги, пак всичките за звездите и планетите. Седях на леглото си и прелиствах страниците на звездни карти и скици на съзвездия. Държах в ръце карти на вселената, но можех само да ги гледам. Също като баща ми бях поставен в гробница и бях изчезнал.

Седях с новия си баща на масата. С черноокия ми татко. Часовниците тиктакаха около нас.

– Какво ще стане с мен? – попитах го.

Господин Фингърс ме погледна.

– Ще израснеш тук като мой син.

– Защо ви е старинният часовник?

– В него има нещо.

– Какво?

– Нещо, което искам.

– Как ще го намерите?

– Имам си шпиони. Малките ми косове на земята с техните мънистени очи. Сега вечеряй.

И ядох. Излапах каквото имах в чинията. След вечеря господин Фингърс се почеса по шкембето и се прозя. Заприлича ми на огромен крокодил. Колко ярки изглеждаха очите му. Като лъскав абанос. Като черна магия. Като на сериен убиец.

След вечеря господин Фингърс ме хвана за ръка и ме поведе по един дълъг черен коридор. По стените имаше рисунки на човешки тела, струпани едно върху друго на огромни купчини. Виеха се и се гърчеха като червеи в буркан. Бях убеден, че наистина се движат.

– Сега ще се запознаеш с другите принцове. Твоите братя – каза и отвори вратата в края на коридора.

Влязохме в голяма кръгла стая, където имаше редица стъклени ковчези. Във всеки стъклен ковчег имаше малко момче с очи черни като полунощ. Господин Фингърс вдигна пръст пред устните си.

– Тихо. Спят. Ти си номер четиринайсет. Четиринайсетият ми принц и любимото ми момче.

– Моите братя – прошепнах.

Погледнах ги в стъклените им клетки. Еднакви кукли. Един от тях похъркваше тихо и виждах, да, виждах зъбите му. Дребни и много остри като мънички остриета. Те бяха мои братя и бяха нещо ужасно. Имаха черна коса и черни очи. Моята коса беше жълта като на майка ми, а очите ми – бледи. Не бях един от тях. Господин Фингърс сложи ръка на рамото ми.

– Мило мое момче. Утре можеш да играеш с тях. Сега тичай в леглото и се наспи.

И хукнах. Изтичах в кулата и в стаята си. Покрих се със звездни карти. Исках да сънувам звездите. Исках да избягам през телескопа си, но бях в Земята на мъртвите и сънищата ми бяха сънища на мъртъвци.

В съня си отново бях в стария ни семеен дом. Беше място на красоти и наказания. Вечерях с баща си и майка си, и леля Роузбъд. Ядяхме нещо странно. Ядяхме ангел. Беше още жив и крилата му трептяха като туптящо сърце. Казах:

– Не мога да го ям това.

Баща ми изглеждаше сърдит.

– Трябва да ядеш каквото ти се казва.

Майка ми каза:

– Полезно е. Ще те направи силно момче.

Леля Роузбъд добави:

– Имаш слаб мозък. Ангелското месо ще те излекува.

Опитах късче ангелско месо. Сдъвках го и преглътнах.

Имаше сладък вкус. Имаше грешен вкус. Изплюх го и изтичах навън в градината. Изтичах в полята, при един стар кладенец в края на земите ни, близо до гората. Смуках си палеца до кладенеца и галех дългите стръкове трева, докосвах маргаритките. Вгледах се надолу в кладенеца и видях как господин Фингърс ми маха.

– Скочи, момченце. Ела с мен.

Не исках да ям ангелско месо. Не исках да скачам в кладенеца. Нямаше къде другаде да ида. Видях езерото и се затичах към него. Беше голямо и хладно и синьо като самоубийство. Скочих в него и потънах на дъното. Тук, при русалките, бях в безопасност. Давех се и бях в безопасност.

Когато се събудих, господин Фингърс стоеше до мен. Искаше да се запозная с братята си. Искаше да ни разкаже някаква история. Седнахме около баща си като хористи около свещеник, а той отвори една голяма черна книга и започна:

Имало едно време четиринайсет принца. Те живели в едно вълшебно кралство дълбоко в Подземния свят. Баща им бил много могъщ магьосник и много се гордеел с момчетата си.

Принц номер 1 обичал да дълбае лица в картофите, за да го разсмиват.

Принц номер 2 обичал да пали пеперуди.

Принц номер 3 обичал момичета с големи космати крака.

Принц номер 4 обичал да яде палачинки със захар и масло.

Принц номер 5 обичал да гони призраци и да ги лови в буркани.

Принц номер 6 обичал да реже глави и да ги провесва от дървета.

Принц номер 7 обичал да изрязва усмивки по лицата на хората.

Принц номер 8 обичал да се влюбва в огледала.

Принц номер 9 обичал да рисува странни символи по вратите.

Принц номер 10 обичал да говори красиви лъжи.