Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Лоша новина ли?

– Умира. Остава му около месец. Нещо не му е наред със сърцето – рече Фъгъл и се засмя.

– Какво толкова забавно има?

– Точно сърцето. Естествено, че нещо няма да му е наред. Този не е стока. Знаете какво е направил с внучките си. – Фъгъл ме погледна с крайчеца на окото и продължи. – Убил две от тях и затворил третата в един часовник.

– Човек може да намери изкупление, господин Фъгъл.

Той се пипна по носа.

– Всичко съм виждал. Най-лошото у хората. Ангелите да му прощават, доктор Черитри. Аз няма.

Пристигнахме пред килията на господин Мериуърт. Господин Фъгъл отключи с малко ключе. Ърнест седеше до прозореца и четеше, но се обърна към мен и видях корицата на книгата. Беше за часовникарство.

Фъгъл се изкашля в шепа.

– Е, ще ви оставя. Ако ви потрябва нещо, ще бъда отвън. Само извикайте.

– Благодаря – казах и погледнах Ърнест. – Предполагам, че ме очаквахте.

– Получих писмото ви. – Имаше гъргорещ глас. Беше един съсухрен старец. В килията му имаше малко легло и гърне, бюро и стол. Единственият друг предмет в стаята беше книгата в ръцете му. – Умирам.

– Да, известно ми е и може би ще мога да ви помогна с това. Но не е безплатно.

– Какво искате?

– Трябва да разбера къде е внучката ви. Онази, която оцеля. Която заключихте в часовника. Ако ми кажете, мога да удължа живота ви.

Ърнест остави книгата.

– Много изкушаващо предложение. И защо внучката ми е толкова важна за вас? Харесвате момиченца ли, докторе? Харесва ви да си играете с тях, а?

– Не. За разлика от вас. Къде е.

– Един полицай я взе. Осинови я. Последно чух, че са отишли в Кайро.

– Как се казва полицаят?

– Голиат Хъни-Флауър. Египтянин е. Грамада. Той я спаси. Извади я от часовника.

– Благодаря.

– Сега ще ми помогнете ли? Ще ми дадете ли още време, докторе? – и отпусна ръка върху книгата.

– Ще ви изпратя нещо по пощата, Ърнест. Ще живеете.

– Преди да си тръгнете, кажете ми какво стана с часовника ми?

– Никога не е бил ваш. Откраднахте го и беше върнат на работодателя ми.

За момент Ърнест изглеждаше много тъжен.

– Обичах го. Той беше единственото нещо, което някога съм обичал.

Оставих го с тъгата му, странното мрънкане и часовникарската книга.

Когато оставих Фъгъл и гълъбите му и излязох от лудницата, беше започнало да вали. Замислих се за внучки, стари дядовци и старинни часовници. Тикитикитак. Дъждът валеше като секунди, а времето нежно се смееше. Огледах джобния си часовник, на който имаше змия с рубинени очи. Беше нежна магия в ръцете ми. Бях се сдобил с него от часовникаря Албърт Чаймс. Той ми каза, че в часовника ми има душа на бебе. И бях толкова доволен, толкова радостен.

Предполагам, че все в някакъв момент щяха да ме хванат. Той пристигна в горещото лято. Инспекторът с ястребови очи.

Чакаше ме във фоайето с един полицай. Представиха се като Уайт и Уолнът; разследвали случай на изчезнало момиченце и евентуална връзка с часовникаря Албърт Чаймс. Подадоха ми снимка на момиченцето и списък с клиенти на господин Чаймс, а аз разгледах и двете с безпокойство.

– Ами, инспекторе, не познавам момичето, нито някой от списъка.

Инспекторът имаше много странно изражение.

– Снощи намериха трупа на Дафни Уидърс в една бъчва в Темза. Тази сутрин намериха трупа на Албърт Чаймс в магазина му. Някой го е застрелял в главата.

Полицай Уолнът се включи:

– И котката му е изчезнала.

– Олеле – казах, – не знам дали мога да ви помогна.

– Можете ли да ми кажете къде бяхте снощи, докторе?

Инспекторът имаше взора на хипнотизатор. Очи дълбоки като водовъртежи.

– Да. Бях тук с асистента си Питър. Разглеждахме записките за пациентите ми и вечеряхме късно.

Полицай Уолнът вдигна вежда.

– Питър тук ли е, за да потвърди алибито ви?

– Не – казах и видях, че полицай Уолнът много се зарадва. – Ще се върне по-късно днес. Ще му кажа да даде показания в участъка.

– Благодаря. А дали можете да ми разкажете за снимките по стените? Бихте ли ми обяснили какво точно представляват?

– Те какво общо имат с разследването ви?

– Интересувам се от хората, които са клиенти на Албърт Чаймс. Вие сте един от тези клиенти. И снимките ви ме интересуват.

– Добре. Те са спиритуалистични фотографии. Изобразяват момента, в който душата напуска тялото.

– Как се сдобихте с тях?

– Аз съм фотограф. В миналото съм пътувал много. Ставал съм свидетел на някои ужасни злополуки и смърт.