Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Минахме през земите на Лъвхарт, които бяха великолепни. Наистина беше като нещо излязло от приказка. Огромни дървета се протягаха и извиваха над алеята към къщата, а от двете страни на пътеката имаше килим от полски цветя. За миг можех да си представя принц на бял кон, който препуска през зеленината, толкова много изглеждаше като в някой сън.

– Този Лъвхарт – каза полицай Уолнът с пълна уста. – Казват, че малко не е наред с главата.

Каретата спря пред къщата, която беше бяла и огромна. Посрещна ни иконом, който ни поведе по един коридор, където вита стълба се извисяваше към небесата, с яркочервен килим, целият в сърца. Господин Лъвхарт ни приветства, докато слизаше по стълбите, облякъл електриковосиньо кадифе с бродирани сърца по жилетката, а косата му беше в най-стряскащата разцветка на жълтото. Полицай Уолнът се наведе към мен.

– Ако се разходи с тези дрехи из Ийст Енд, бързо ще му теглят ножа.

– Добър вечер, господа – каза господин Лъвхарт. В гласа му имаше нещо тихо и свръхестествено. Беше много странен на вид, но обаятелен.

– Добър вечер, господин Лъвхарт. Аз съм…

– Знам кои сте. Как мога да ви помогна в разследването?

– Наскоро сте изпратили старинен часовник на часовникаря Албърт Чаймс. Откъде го познавате?

– Не го познавам. Баща ми използваше услугите му. Върнах му едно от творенията му. Правя малко пролетно почистване и се освобождавам от ненужното.

Подадох му списъка с клиенти.

– Познавате ли някои от тези хора?

Господин Лъвхарт взе списъка, прочете го и вдигна поглед.

– Чувал съм за всичките. Срещал съм само един – Елайджа Уисъл в Кралската академия. Некадърен художник; печели пари, като ласкае богатите – рисува ги на тронове и разни такива.

– Значи вас не ви е рисувал?

Господин Лъвхарт се усмихна особено широко.

– По-скоро бих се намушкал с вилица, отколкото да му дам да опита.

Полицай Уолнът си записа, докато се подсмихваше.

Подадох му снимката на момичето.

– Познавате ли я?

– Не. Какво общо има тя с Албърт Чаймс? Да не е бил лошо момче и да ѝ е направил нещо ужасно?

– Защо, смятате ли, че е способен на нещо такова? – попитах, като го гледах право в очите.

– Виждали ли сте часовниците му? Забележителни са, много специални. Баща ми го познаваше много добре, вършеше много работа с него. Каза, че бил доста странен човек. От личния си опит съдя, че необикновените хора често имат необикновени хобита.

– Какво намеквате, господин Лъвхарт?

– Нищо не намеквам, а ви казвам, че според мен вероятно я е убил, както и много други деца.

– Имате ли доказателства?

– Не, за съжаление, но питахте ли клиентите от списъка ви защо часовниците му са толкова специални? Защо биха платили цяло състояние за един от тях?

– Кажете ми защо – настоях.

Господин Лъвхарт въздъхна.

– Няма да ви върша работата, сержанте.

– Тогава престанете да ми губите времето. Не мога да арестувам някого без доказателства. Ако знаете нещо, ми кажете. Животът на едно момиче може би е в опасност.

Господин Лъвхарт доста се стъписа за момент, после се засмя.

– Ох, сега ми се разсърдихте. Нямам доказателства. Вие трябва да ги намерите. Колкото до момичето, мисля, че вече е късно.

– Господин Лъвхарт. Стига вече глупости. – Бях му бесен. – Дайте ми някакви доказателства, за да мога да арестувам този злодей.

– Вместо това ще ви посъветвам, инспектор Уайт – каза Лъвхарт с мрачна сериозност. – Не го арестувайте. Убийте го.

– Не мога да използвам саморазправа.

– Няма да стигне до съд. Няма да го обесят. Олеле. Сержанте, вие май не сте в свои води? – изгледа ме снизходително. – Май е така. Умен човек сте, но за това ще ви трябва помощ. Така че нека ви помогна малко. Клиентите от списъка в ръката ви – всичките са замесени. Включително покойният ми баща. Но не и аз. При кого още не сте ходили?

– Сутринта ще разпитаме доктор Едмънд Черитри.

– Аха, психоаналитика. Гадно същество е този. Разгледайте снимките му, докато сте там. Особено онези в кабинета му. Гледайте внимателно.

– Губи ни времето, сержант – отбеляза полицай Уолнът. – Мисля, че е попрекалил с шерито, а може би и с лауданума.

– Мълчи, Уолнът. Господин Лъвхарт, престанете да ме разигравате и ми кажете какво знаете.

– Само погледнете снимките, сержанте. Трябва да го видите с очите си. Навлизате в нещо много необикновено. Също така не бих се изненадал, ако лейди Кларънс вече е наела някой да ви премахне.

– Защо ми казвате това?