Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Инспекторът се вгледа в снимката на момичето, после в котката.

– Имате ли нещо против да огледаме наоколо?

Значи нямаше да го спомене. Една панделка не беше достатъчна, за да ме осъдят.

– Заповядайте. Зад вратата са работилницата ми и стаята ми. Нищо особено.

И инспекторът и полицаят тръгнаха. Клеопатра измърка тихо, едва ли не се изкикоти.

Дебела морскозелена кадифена завеса делеше магазина от работилницата. Висеше тежко като сценична завеса. Последвах ги в малкото помещение; часовникът с калинките в ъгъла, работната ми маса – покрита с механизми и дрънкулки. Стаята беше слабо осветена, но удобна; наблюдавах как полицай Уолнът ровичкаше насам-натам, а инспекторът само оглеждаше с очи. Остри очи, помислих си. Вниманието му беше привлечено от купчина празни бъчви и сандъци в ъгъла на стаята.

Веднага обясних:

– За транспортирането на големите ми часовници.

Тогава очите му се насочиха към старинния часовник с калинките.

– Виждал съм го и преди – каза той. – При един стар случай. Бяха затворили едно момиче в него.

– Аз го създадох и продадох преди много години на лорд Лъвхарт.

– Лорд Лъвхарт, който изчезна? – попита инспектор Уайт.

– Да, синът му Джон Лъвхарт ми го върна. Не съм сигурен защо. Може би сте чували за него, ексцентрик е.

– Бих искал списък с клиентите ви, господин Чаймс.

Порових в чекмеджетата на бюрото и извадих списъка, който съдържаше двайсетина имена, и му го подадох с неохота. За щастие, този списък не съдържаше имената на някои от по-чувствителните ми клиенти. Той го изчете внимателно.

– Интересен набор от клиенти имате. Какво прави часовниците ви толкова специални?

Тогава ме погледна и усетих, че за пръв път в живота си бях срещнал някого, от когото не мога да скрия нищо. Очи като на спиритуалист. Телескопи.

– Работата ми се цени високо. Това си е вид изкуство. Вижте гравюрите по часовниците, изкусната изработка – трудно се намират такива. Името ми е утвърдено от вече почти петдесет години, така че съм се прочул.

– И с такъв списък от клиенти предпочитате да останете в този район, пълен с бедност и отпадъци.

– Това е домът ми, инспекторе.

„И децата са по-лесни за хващане“, помислих си.

Полицаят бързо записваше всичко, което казвах, а сержантът прибра списъка с клиентите ми в джоба си.

– След няколко дни може да се наложи да ви зададем допълнителни въпроси.

– Добре, но не знам как изобщо бих могъл да ви помогна. Казах ви всичко, което знам, което е нищо.

Инспекторът погали Клеопатра, която тихо измърка в отговор.

Гледах ги, докато излизаха, и звънчето на вратата звънна, когато я затвориха. Деликатно предупреждение.

По Темза се люшкаше една бъчва; бъчва, която трябваше да потъне на дъното. Носеше се към брега.

Докато с полицай Уолнът се връщахме в участъка, аз внимателно изчетох списъка.

– Полицай, в този списък има много влиятелни хора.

– Мислите ли, че е бил той, сержанте?

– Или я е убил, или я е продал. Панделката е била трофеят. Искам пълен списък на децата, които са изчезнали в този район през последната година. Този път е направил грешка. Тя е дъщеря на адвокат.

– Тъй вярно – отговори полицай Уолнът.

– Междувременно ще посетим някои от клиентите му.

Прекарах следобеда в събиране на информация по списъка на господин Чаймс. От двайсетте имена четиринайсет бяха в чужбина, едно беше в Шотландия. Останалите достъпни имена бяха:

Доктор Едмънд Черитри – психоаналитик, който живееше в Лондон.

Лейди Розамунд Кларънс – вдовица, която живееше в Лондон.

Елайджа Уисъл 35 35 Елайджа Свир, от whistle – свирка. – художник на портрети за аристократите; лейди Кларънс му беше патрон.

Обадая Дедлок 36 36 Обадая Импас, от deadlock – безизходно положение. – злославен и затворен човек, който живееше в Лондон.

Лорд Лъвхарт, който беше изчезнал, но синът му Джон се беше свързал с Албърт Чаймс и живееше в покрайнините на Лондон.

Незабавно бяха пратени известия, че скоро ще пристигнем при тях.

Опитвах се да формулирам някаква връзка. Първото ми подозрение беше, че Албърт Чаймс снабдяваше тези клиенти с деца, които отвлича и транспортира в сандъци, а часовниците са за прикритие. Бях работил по случаи с отвлечени деца за бардаци и трафик на хора.

Замислих се за старинния часовник в магазина на господин Чаймс. Помнех онзи случай. Бях на място, когато извадиха още живото момиченце от часовника. Един полудял дядо беше затворил две момиченца в ковчег под леглото си. Помня как си мислех в какъв ли свят живея, щом стават такива неща. Мислех, че повече никога няма да видя онзи отвратителен часовник, а ето го пак – едно ужасно предупреждение.