Пиер Певел - Кралят

В цитаделата заби камбана: тревогата беше обявена.

Без да изчака да си поеме дъх, Лорн помогна на Лукас да се изправи и с един удар на камата сряза кожените върви, които свързваха ръцете му.

— В състояние ли сте да тичате? — попита той.

— Да. А вие? — отвърна Лукас. — Не сте много хубава гледка.

Лорн се поусмихна.

— Бил съм и по-зле — после, виждайки светлините, които започнаха да се появяват по прозорците, добави. — Трябва да тръгваме.

Лукас вдигна меча на Саарг, докато Лорн вече се отдалечаваше.

— И как смятате да излезете оттук? — попита Лукас, спускайки се след Лорн.

— Така, както влязох — отвърна Лорн през рамо.

Кралица Селиан още спеше, когато на разсъмване Естеверис помоли за спешна среща. Тя го прие, седнала в леглото си, на светлината на високи свещи, след като отпрати слугините си и нареди да затворят вратите. Министърът почтително поздрави кралицата и каза:

— Тази нощ по нареждане на принц Ирдел е бил освободен рицарят Лукас дьо Гатлис.

Кралицата пребледня.

— Освободил е риц… Но с какво право?

— Той е принц-регент. Има свободата да…

— Има свободата да ми се подчинява! — вбеси се кралицата. — Ама за кого се взема той?

Естеверис не отговори.

Ирдел дълго се бе показвал смирен, като непоколебимо изпълняваше задълженията си на принц наследник. Но тези години бяха отминали и кралицата — която не успяваше да се примири — едва сега си даваше сметка, и то твърде добре.

Министърът изчака тя да се успокои, после обясни:

— И така, тази нощ Лорн отишъл при директора на крепостта Гриф със заповед за освобождаване, подписана от принца-регент.

— Лорн! — процеди кралицата презрително. — Пак той. Мислех, че го следите…

— Изплъзнал се е от шпионите ми.

— Моите поздравления…

Естеверис наведе глава.

— Директорът Дирова се е опитал да задържи Лорн и да спечели време — добави той. — Дори изпратил вестоносец в Кралския дворец, за да се опита да провери истинността на заповедта за освобождаване. За жалост…

Не довърши думите си.

— За жалост, Лорн си е Лорн, нали? — рече кралицата.

— Освободил е Лукас дьо Гатлис и го е отвел. Избягали са със змей.

— Къде? Тук, в Ориал?

— Не, доколкото ми е известно.

— Тогава къде?

— Никой не знае.

На лицето на кралицата се изписа подигравателно изражение.

— И най-вече вие, както изглежда.

— Госпожо! — възнегодува Естеверис. — Едва преди няколко часа…

— Достатъчно! — Естеверис млъкна. — Защо Ирдел е освободил Лукас дьо Гатлис? За да се хареса на баща му и да го освободи от нашето влияние?

— Може би. Но мисля, че за принца-регент е по-важно преди всичко да се хареса на аркантците.

Никога не е добре да припомняш на властимащите грешките им. Затова Естеверис внимаваше да не каже на кралицата, че често я бе предупреждавал за възможно сближаване между Ирдел и аркантците, но тя всеки път бе отхвърляла проблема с махване на ръка и високомерно нацупване. Впрочем точно същото поведение бе възприела и спрямо Ирдел, когото презираше и смяташе за неспособен да прояви сила и дързост. А сега се оказваше, че бе грешала и си даваше сметка против волята си.

— Мислите ли, че Ирдел знае, че няма да наследи трона?

— Как би могъл да го разбере? Обаче знае, че в Двора има много повече врагове, отколкото приятели. И благодарение на червената пепел знае, че Върховното кралство е пред война. Ето защо принцът-регент се заобикаля със сигурни хора като онези, които беше събрал в Старите арени. И затова търси подкрепа отвън. Всъщност желанието бързо да сложи край на аркантския конфликт е добър политически ход.

— Можем ли да попречим това да стане?

— Мисля, че ще е безсмислено. Времето, което принцът-регент посвещава на подготовката на своето царуване, е време, което не посвещава на защитата си. Да не се отклоняваме от плана, който търпеливо изготвихме. След няколко дни принц Алан ще се възкачи на трона, а на принца-регент няма да му остане друго, освен да избира между бунта и изгнанието.

Кралицата се замисли.

— Да — каза тя. — Напълно сте прав.

За момент замълча, после отпрати министъра с махване на ръка.

Естеверис се поклони и се оттегли заднешком, без да се изправя.

Поведението му с нищо не го издаде, но той беше разтревожен.

Разтревожен, защото кралицата много бързо се съгласи с неговите аргументи, защото беше убеден, че тя крие нещо от него и защото знаеше, че е способна и на най-лошото. Какво подготвяше и при това го подготвяше сама?