Пиер Певел - Кралят

Тъй като Лорн не помръдваше, Лукас му каза:

— Моля ви, рицарю. Ще ви отнемем съвсем малко време.

— Ние? — повтори Лорн.

— Не повече от час.

— А ако откажа?

— Свободен сте да си тръгнете веднага, ако желаете — увери го Лукас. — Тук имате единствено приятели.

Лорн не се колеба дълго.

— Добре — каза той.

Офицерът остави трима души в развалините със заповед да наблюдават околностите и да пазят змея. Останалите тръгнаха с него — той вървеше по пътеката начело, пред Лорн и Лукас, те завършваха колоната. От кораба сигурно ги наблюдаваха, защото веднага щом поеха към заливчето, една лодка беше спусната на вода и тръгна към брега.

Лорн се досещаше кого щеше да срещне на борда.

Беше разбрал, че не той бе довел Лукас дотук, а обратното.

Великият градоначалник Вол прие Лорн и Лукас на корабния мостик. Тежък и масивен, мъжът имаше фигура на носач, но всъщност беше умел политик и знаменит ерудит. Беше най-близкият съветник на Исандра Аркантска.

— Господа, добре сте дошли.

Лорн отвърна с бегло кимване, но Лукас и Вол се здрависаха и прегърнаха топло.

— Щастлив съм да ви видя отново свободен и сред нас, Лукас.

— Благодаря. Но ако не беше рицарят, сигурно все още щях да съм затворник.

Лукас и Вол се обърнаха към Лорн, който се оглеждаше наоколо и вече беше забелязал, че въпреки вида си, корабът не беше търговски. Колкото до моряците, само един поглед му бе достатъчен, за да се убеди, че всичките са войници.

— Рицарю, дължим ви голяма благодарност — каза му Вол. — И на първо място извинения. Но разберете, че за нас хитростта беше единственият начин да се срещнем с вас тайно.

Лорн кимна, че разбира, после двамата с Лукас последваха Вол в просторен салон в задната част на кораба. Офицерът и войниците, които ги ескортираха до борда, останаха навън.

Господарката на Арканте чакаше в капитанската каюта — комфортно и луксозно обзаведено помещение, осветено от ромбовидни прозорци, гледащи навън. Висока и стройна, красива и горда, Исандра стоеше права, тя също беше облечена в дълго бяло палто със сива кожена яка.

Лорн влезе пръв, но Лукас веднага го изпревари, спусна се към Исандра, коленичи пред нея, взе ръцете ѝ и целуна пръстите ѝ, шепнейки:

— Господарке моя… Господарке моя… Най-сетне…

Исандра не знаеше какво да направи, стоеше развълнувана и засмяна и поглеждаше смутено към Лорн и Вол, накрая успя да дръпне ръцете си — нещо, от което младият рицар се възползва, за да я прегърне и да я притисне към себе си с буза, опряна в корема ѝ. Очите му бяха все така затворени и той продължаваше да шепне страстни думи, когато господарката на Арканте се освободи от прегръдката му.

— Изправете се, Лукас. Моля ви…

— Още миг… Само един миг.

— Моля ви…

Лорн чакаше невъзмутимо, а Вол се усмихваше доброжелателно.

Най-накрая Лукас се изправи, отстъпи назад и поздрави с наведена глава и ръка на сърцето. Исандра му отправи влюбена усмивка, после си върна достолепния вид и каза на Лорн:

— Добър ден, рицарю. Оценявам възможността, която ни се предоставя да разговаряме тук.

— Възможност, в която няма нищо случайно.

Исандра се направи, че не е забелязала сухия тон на Лорн.

— Така е.

Вол се намеси.

— Вече поднесох нашите извинения на рицаря.

— А аз охотно му ги поднасям отново — каза Исандра, като леко се поклони на Лорн. — Рицарю, моля ви да извините хитруването, което ни се наложи да употребим, за да се срещнем с вас, без никой друг да знае. Както сте се досетили, тази среща е една от причините, които ни накараха да поискаме вие да ескортирате рицаря Дьо Гатлис. Разбира се, в добавка към това да знаем, че е в отлични ръце…

Исандра посочи на Лорн един стол.

Двамата седнаха едновременно един срещу друг до масата в центъра на каютата, след тях седна и Лукас. Вол наля четири чаши горещо вино от една кана, сложена в тава, пълна с жар.

Лорн пое чашата, която Вол му подаваше, и попита:

— Няма ли да налеете на гостенката си?

Вол се закова на място.

Настъпи мълчание, през което Лукас поглеждаше въпросително ту към Вол, ту към Исандра, но изглежда, той единствен не знаеше какво става.

Исандра впери поглед в Лорн, после каза на Вол:

— Моля ви, бъдете така любезен да налеете още една чаша.

Тогава от един тъмен ъгъл, където никой не би могъл да се скрие, без да използва магия, излезе една жена, която свали качулката си.

— Позволете ми да ви представя… — започна Исандра.