Пиер Певел - Кралят

Масата представляваше широк каменен пръстен. Изглеждаше като изгубена сред безкрайния мрак, само колона от бледа светлина се спускаше над сферата, рееща се в центъра ѝ, която, осеяна от съзвездия и отделни звезди, изобразяваше небесния свод над Имелория.

— Три червени звезди се събират при съзвездието на Кралството с петте корони — каза Първият пазител.

Той беше свикал Събранието на Ирканс.

Около каменната маса бяха деветима — виждаха се само главите, покрити с широки, ниско спуснати сиви качулки, и раменете на деветимата.

— Всички те предвещават война — каза Четвъртият.

— Движението им се ускори — каза Шестата.

Също като Деветата, нищо — освен женският ѝ глас — не я отличаваше от другите седем.

— Ускори се, докато звездата на Стария крал гаснеше и изчезваше — каза Вторият.

— Така се изпълни неговата съдба — каза Седмият.

— Грешка — сухо го поправи Третият.

Третият и Седмият често се бяха изправяли един срещу друг. Неприязънта им беше известна. Напоследък Седмият се беше наложил над Събранието, но бе проявил достатъчно смирение или пък ум да не измества Първия. Задоволяваше се да упражнява влиянието си, докато у Третия личеше явно нетърпение.

— Какво? — рече Седмият.

— Звездата на Стария крал не е изчезнала — каза Третият. — Блясъкът ѝ едва се забелязва, засенчен от звездата на Рицаря с меча. Но все още е там — за който умее да я види.

Настъпи мълчание и всеки от Пазителите потъна в себе си, за да разгледа по-внимателно Небосвода на Сивия дракон.

— Истина е — каза накрая Първият. — Звездата на Стария крал все още не е напълно угаснала.

— Как е възможно? — учуди се Петият. — Ерклант II умря.

— Така е, защото съдбата му не е изпълнена докрай — каза Вторият. — Трябва това да стане, за да може душата на Стария крал да намери покой в Отвъдното и звездата му да угасне.

— Какво може да е изпълването на съдбата на Стария крал? — обърна се Първият към побратимите си. — Какво е трябвало да изпълни, което не е изпълнил?

Пазителите предпочетоха да замълчат, за да не признаят незнанието си.

— Старият крал умря от ръката на Рицаря с меча — каза Деветата.

Седмият се обърна недоверчиво към Деветата.

Убеден, че помага за осъществяването на волята на Сивия дракон, той бе положил много усилия, така че съдбата на Лорн да съвпадне с тази на Рицаря с меча. От своя страна Третият беше убеден, че Седмият греши, но не бе успял да надделее в Събранието и отначало фактите сякаш сочеха, че не е прав. Но Седмият знаеше, че Третият продължава да смята, че звездата на Лорн и звездата на Рицаря с меча се сливат измамно — и опасно. Знаеше също, че Третият не се беше отказал и че все още имаше привърженици в Събранието. Дали Деветата беше една от тях?

— Какво можем да кажем? — попита Седмият.

— Ние освободихме мъжа на име Лорн Аскариан, защото смятахме, че неговата съдба е съдбата на Рицаря с меча — каза Третият.

— Мъжът на име Лорн Аскариан е Рицарят с меча — потвърди Седмият. — Той намери Меча на кралете и го върна в рода на Върховните крале. Не беше ли именно това, което Рицарят с меча трябваше да извърши? Не е ли написано именно това на Небосвода на Сивия дракон?

— А къде беше написано, че Рицарят с меча трябва да убие Върховния крал?

Нападката беше пряка и всеки зачака, любопитен да види как ще отвърне Седмият. Той се поколеба за миг, после рече:

— Върховният крал скоро щеше да умре.

— Не от ръката на Рицаря с меча — настоя Третият.

— Звездата му вече беше избледняла и треперлива.

— Това не беше неговият час.

— И какво значение има? — нетърпеливо отсече Седмият. — Върховният крал трябваше да умре и умря така!

Настъпи мълчание.

Седмият почти беше повишил тон и се усети доста късно. Третият млъкна доволен.

Първият продължи:

— Станалото не може да бъде променено, а онова, което тепърва ще става, трябва да бъде предотвратено. Като не угасява звездата му, може би Сивият дракон иска да ни покаже, че Върховният крал не е изпълнил съдбата си. Трябва да открием с какво трябва да помогнем това да се осъществи.