Пиер Певел: Кралят

Без да се замисля, Лорн разтриваше с палеца си дланта на ръката си, белязана от Тъмнината. Внимателно оглеждаше присъстващите, които вече се бяха настанили в катедралата, търсейки някого, чието присъствие долавяше и когото видя в момента, когато влезе принцът-кардинал Жал, придружен от десетина други свещенослужители.

Хорът спря да пее и седналите се изправиха.

Лорн се възползва от това раздвижване и излезе. Тръгна по една тясна стълба, която го отведе още по-нависоко, и трябваше да напъне с рамо една вратичка, през която много рядко минаваше някой, за да излезе на една външна галерия, брулена от всички ветрове, под осветената розета на катедралата. Опрян на парапета, Лорн чакаше и се възхищаваше на Ориал в ледената нощ.

Знаеше, че другият скоро ще дойде при него.

В катедралата засвири големият орган. Заупокойната служба за Ерклант II започваше. В притвора събраната тълпа коленичи за молитва в отъпкания сняг.

— Добър вечер — каза дракът, когато дойде при Лорн в галерията.

Люспите му бяха бели, а очите — тюркоазени, носеше качулка, но тя не успяваше да скрие достатъчно добре лицето му. Въпреки това можеше да мине незабелязан, независимо от вида си и необичайния си цвят. Лорн знаеше, че единствено той го беше забелязал в тълпата малко преди това.

— Добър вечер, Скерен.

Скерен беше Пратеник. Принадлежеше към братство — известно, но непризнато, — което служеше на Събранието на Ирканс. Ролята на Пратениците беше да съобщават волята на Сивия дракон така, както я тълкуваха Пазителите. Но понякога се случваше техните действия да улесняват хода на Съдбата.

Лорн и Скерен не се срещаха за първи път.

— Струва ми се, че ще ми бъде отправен основателен упрек. Така ли е? — подигравателно попита Лорн.

Скерен не трепна.

— Онова, което трябва да стане — фатално, — но ще стане — рече той.

— Значи няма да има упрек?

— По-скоро предупреждение.

— Срещу кого?

— Срещу самия вас. Продължавайте така и ще предизвикате гибелта си.

— Какво ви засяга?

— Нищо. Това, което трябваше да извършите и не извършихте, друг ще го извърши. И онова, което не трябваше да правите, но направихте, друг няма да го направи. Дали от един, или от друг, което трябва да бъде извършено, винаги ще бъде сторено.

— Каквото трябва да стане, ще стане, знам. Затова повтарям: какво ви засяга? Аз или някой друг…

— Вие сте… — Скерен замълча, търсейки точната дума. — Вие представлявате несигурност. Възможно е това да не интересува Сивият дракон — нещо, в което се съмнявам. Но мога да ви уверя, че Пазителите страшно мразят някой да прави така.

Лорн се усмихна.

— Несигурност. Това доста ми харесва.

— Разбирам, че горделивостта ви може да е поласкана. Но все пак тя не бива да ви заслепява.

— Нищо не може да се направи против волята на Сивия дракон, нали?

— Никога задълго. Две звезди блестят и се смесват по ваша вина на Небосвода на Съдбата. Едната е на Рицаря с меча, а другата е на Черния принц. А именно защото си мислеха, че вие сте Рицарят с меча, Пазителите се намесиха, за да бъдете освободен от Далрот.

Лорн въздъхна, дъхът му побеля от студа.

— Аз не служа на Пазителите. Не ме е грижа какво искат.

— Не става дума за това. Скоро ще го разберете — обеща Скерен.

Ще видим.

— Довиждане, рицарю.

— Довиждане, Пратенико.

Белият драк си тръгна, като остави Лорн, чийто поглед се зарея към заснежените покриви на Ориал, които блещукаха на светлината на Голямата мъглявина.

Лорн бе повикан в Кралския дворец на другия ден след опелото — в първия ден от Примирието на сълзите. Той потегли, ескортиран от десет конници, и в хапещия студ бавно прекоси все още потъналия в траур град. Небето беше съвършено чисто и от него струеше светлината на ослепително слънце, под която блестеше белият сняг, тук-там зацапан от червени петна, останали от пепелта, замръзнали и лъскави като рубинени локвички. Ориал изглеждаше пуст.

Никакъв глас, никакъв живот по улиците. Рядко някой минаваше. Увити в дебелите си дрехи, хората се движеха като покаяници, смазани от грях и угризения, и спираха, когато покрай тях минаваше Ониксовата гвардия, за да открият лицата си, свели поглед надолу.