Джон Гришам - Кралят на исковете

Пукотът от оръжието, изстреляло петте куршума, които се забиха в главата на Тиквата, бе чут от поне осем души. Трима от тях инстинктивно захлопнаха прозорците си, провериха дали са заключени входните врати и се оттеглиха в безопасността, или поне в относителното усамотение, на малките си апартаменти. Други двама, с опит в подобни инциденти, напуснаха района едва ли не по-бързо от самия стрелец. Шестият — местният събирач на вторични суровини — тъкмо ровеше за алуминиеви кутии от бира в контейнера, когато чу опасно близо до себе си острите звуци от поредната квартална престрелка. Той се просна по корем зад една купчина кашони и когато канонадата престана, се шмугна в тясната странична уличка, където се натъкна на онова, което бе останало от Тиквата.

Последните двама видяха почти всичко. Те седяха върху пластмасовите каси от прясно мляко пред магазина за алкохол на ъгъла на „Джорджа“ и „Ламонт“, полузакрити от една паркирана кола, така че стрелецът, макар да се озърна за миг, преди да проследи Тиквата в страничната уличка, не ги забеляза. По-късно двамата щяха да кажат в полицията, че са видели момчето да бърка в джоба си и да вади пистолет; сигурни бяха, че са видели и пистолета — малък и черен. Секунда по-късно бяха чули изстрелите, макар от мястото им да не се виждаше, че Тиквата е получил два куршума право в главата. След още секунда младежът с пистолета бе изхвръкнал от уличката и по някаква необяснима причина бе побягнал право към тях. Тичаше, превит на две. Приличаше на подплашено псе, цялата му стойка излъчваше гузност. Беше с жълто-червени баскетболни обувки, които изглеждаха с четири номера по-големи и шляпаха по тротоара.

Когато стигна до тях, младежът все още стискаше в ръка пистолета, най-вероятно 38-калибров. Забеляза ги и се сепна, явно осъзна, че са видели прекалено много. В продължение на една ужасяваща секунда той сякаш се канеше да вдигне оръжието, за да премахне свидетелите, но и двамата успяха да се преметнат през глава заднишком от касите за мляко и да побегнат, размахвайки ръце и крака като два подгонени плъха. После младежът изчезна.

Единият свидетел отвори вратата на магазина за алкохол и изкрещя на продавача да извика полиция, защото отвън се стреля.

След трийсет минути в полицията постъпи сигнал, че млад мъж, отговарящ на описанието на нападателя, очистил Тиквата, е бил засечен на два пъти да размахва пистолет и да се държи твърде странно дори за минувачите по Девета улица. Бил се опитал да подмами поне още едно лице в изоставеното пространство между две сгради, но набелязаната жертва се била усетила навреме и после съобщила за инцидента.

Полицията го откри час по-късно. Казваше се Текила Уотсън, чернокож, двайсетгодишен, с обичайното полицейско досие за притежание и пласиране на дрога. Без родители и роднини. Без постоянно местожителство. Последният му известен адрес бе центърът за рехабилитация на наркомани на Дабъл Ю Стрийт. Междувременно бе успял да се отърве от пистолета, а ако изобщо бе обрал Тиквата, бе захвърлил също и парите или наркотиците, или каквото там бе задигнал. В джобовете му нямаше нищо, в очите също. Полицаите бяха убедени, че при арестуването си Текила не беше под въздействие на каквото и да било. Още на улицата бе проведен бърз, но подробен разпит, после му сложиха белезници и го натикаха на задната седалка на патрулната кола.

Закараха го обратно на Ламонт Стрийт, където му направиха импровизирана очна ставка с двамата свидетели. Първо го заведоха в страничната уличка, където бе оставил Тиквата.

— Бил ли си някога тук? — запита единият от полицаите.

Текила не отговори, просто гледаше със зяпнала уста локвата прясна кръв върху мръсния бетон. Двамата свидетели бяха доведени тихомълком в уличката на безопасно разстояние от него.

— Той е — казаха в един глас те.

— Същите дрехи, същите обувки, само дето патлакът липсва.

— Той е!

— Няма никакво съмнение…

Текила бе набутан повторно в патрулката и откаран в ареста. Там го затвориха в една килия по обвинение в убийство, без някаква непосредствена възможност за парична гаранция. Дали от опит или от страх, но Текила не каза нито дума на полицаите, колкото и да го разпитваха, увещаваха кротко или заплашваха. Нищо, с което да им подхвърли някаква улика или да им помогне да стигнат до истината. Нито следа от мотив да убие Тиквата. Нито намек за някогашни взаимоотношения между тях двамата. Един стар и опитен детектив отбеляза отстрани в протокола, че това убийство му се струва малко по-безпричинно от повечето останали.