Джон Гришам - Окръг Форд

Когато написах „Време да убиваш“ преди повече от двайсет години, създадох окръг Форд — едно парченце от Юга, което много напомня мястото, където съм живял. Винаги съм мечтал да се върна там и да разкажа поне няколко от историите, които обсебиха съзнанието ми. Искам да ги споделя сега с вас. А някой ден те може да се превърнат и в романи.

Джон Гришам

Когато преди двайсет години бе издаден първият ми роман — „Време да убиваш“, бързо научих болезнения урок, че да продаваш книги е много по-трудно, отколкото да ги пишеш. Купих хиляда екземпляра и се изправих пред тежката задача да ги пласирам. Напълних багажника на колата си и тръгнах да ги предлагам по библиотеки, клубове, магазини, кафенета и книжарници. Моят скъп приятел Боби Моук често ми помагаше в това начинание.

Има истории, които никога няма да разкажем.

Джон Гришам

Когато из градчето Бокс Хил плъзна мълва за злополуката на Бейли, имаше няколко варианта по въпроса как точно е станала. Някой от строителната компания се обади на майка му и съобщи, че бил ранен от срутено скеле на строителен обект в центъра на Мемфис, че го оперирали, бил в стабилно състояние и се очаквало да оживее. Майката — прикована към инвалиден стол, тежка над сто и осемдесет килограма и прочута със сприхавия си нрав — пропусна част от фактите, защото тутакси се разпищя и не млъкна. Свика съседи и приятели и с всеки преразказ на трагичната новина подробностите се променяха и разрастваха. Тя не успя да запише номера на човека от компанията, тъй че нямаше кой да потвърди или обори слуховете, които се множаха с всяка минута.

Един колега на Бейли, също от окръг Форд, позвъни на приятелката си в Бокс Хил и неговото описание беше по-различно. Бейли бил прегазен от булдозер близо до скелето и на практика нямало шанс да оцелее. Хирурзите правели всичко възможно, но почти без надежда за успех.

После някаква служителка от една болница в Мемфис се обади в дома на Бейли и помоли да я свържат с майка му, но й казаха, че тя е на легло и нито може да разговаря, нито да дойде на телефона. Съседката, която бе вдигнала, се помъчи да изкопчи подробности, но не получи кой знае какво. Имало някакво срутване на строежа, може би при изкопни работи или нещо подобно. Да, сега бил в хирургията и болницата се нуждаела от информация.

Тухлената къщичка, където живееше майката на Бейли, скоро забръмча като кошер. Надвечер почнаха да прииждат посетители — приятели, роднини и няколко пастори от малките църкви, разпръснати из Бокс Хил. Жените се събраха в кухнята и всекидневната да обменят клюки, а телефонът не спираше да звъни. Мъжете стояха навън умърлушени и пушеха. Взеха да се появяват тенджери и кейкове.

Тъй като нямаше какво да правят и разполагаха само с оскъдни сведения за състоянието на Бейли, посетителите се включваха във всеки най-дребен факт, анализираха го старателно и го прехвърляха на жените вътре или мъжете отвън. Кракът му бил смазан и вероятно трябвало да се ампутира. Имал тежко мозъчно увреждане. Бейли бил паднал заедно със скелето от четвъртия етаж, а може би и от осмия. Гърдите му били премазани. Някои от фактите и теориите се сътворяваха на място. Неколцина дори питаха мрачно кога ще е погребението.

Бейли беше на деветнайсет години и през краткия си живот никога не бе имал толкова много приятели и почитатели. С всеки изминал час малката общност го обикваше все повече и повече. Той беше добро, възпитано момче, не като непрокопсания си баща, когото никой не бе виждал от години.

Появи се и бившата приятелка на Бейли и скоро се превърна в център на вниманието. Беше отчаяна, потресена и непрекъснато плачеше, особено когато говореше за любимия си Бейли. Ала щом вестта стигна до спалнята и майката на Бейли разбра, че малката уличница е в къщата, нареди незабавно да я изхвърлят. Малката уличница остана отвън да пуши и да флиртува с мъжете. Накрая си тръгна, заричайки се начаса да потегли за Мемфис и да види как е нейният Бейли.

Братовчедът на една съседка живееше в Мемфис и неохотно се съгласи да отскочи до болницата и да проучи нещата. При първото си обаждане той съобщи, че младежът наистина бил в операционната с множество травми, но състоянието му изглеждало стабилно. Бил загубил много кръв. При второто обаждане братовчедът уточни някои факти. Разговарял с началника на строежа и се оказало, че Бейли пострадал, когато булдозерът срутил скелето и горкият младеж се сгромолясал от пет метра височина в някакъв изкоп. Екипът изграждал стените на шестетажна административна сграда в Мемфис и Бейли работел като помощник-зидар. Болницата нямало да разреши свиждане поне в близките двайсет и четири часа, но се нуждаела от кръводарители.