Джон Гришам - Окръг Форд

— Ще взема една — каза той и Роджър бързо му я подаде.

— Май и аз ще се престраша — обади се Калвин.

— Това вече е приказка — одобри Роджър. — Не обичам да пия без компания. Правят го само истинските пияници.

Аги и Калвин съвестно отпиха от бирата, а Роджър продължи да надига своята. Когато и шестата свърши, той незабавно обяви:

— Трябва да пусна една вода. Спри до „Барбекюто на Къли“.

Навлизаха в малкото градче Ню Гроув и Аги взе да се чуди колко ще трае пътуването. Щом спряха, Роджър изтича зад заведението да се облекчи, после влезе вътре и донесе още шест бири. Когато оставиха Ню Гроув зад гърба си, тримата отвориха по една кутия и продължиха по тясното шосе.

— Виждали ли сте стриптийз клубовете в Мемфис? — попита Роджър.

— Никога не съм бил в Мемфис — призна си Калвин.

— Сигурно се майтапиш.

— Не.

— Ами ти?

— Да, ходил съм в един — гордо заяви Аги.

— В кой?

— Не му помня името. Всичките са еднакви.

— Много грешиш — рязко възрази Роджър и пресуши почти цяла кутия. — В някои има страхотни мацки с убийствени тела, други наемат крайпътни курви, които са пълни дървета.

Изказването стана повод за дълга дискусия относно историята на узаконения стриптийз в Мемфис, или поне както си я представяше Роджър. В началото момичетата можели да свалят от себе си всичко до последната дантелка, да скочат на масата ти и да затанцуват с такива съблазнителни извивки и врътки, че да станеш разноглед. Музиката била надута до дупка, светлините мигали бясно и момчетата преграквали от крясъци. После обаче законите се променили и прашките станали задължителни, но в някои клубове ги пренебрегвали. Танците върху маса се превърнали в танци в скута, което пък породило нови закони за физическите контакти с момичетата. След като приключи с историческата част, Роджър светкавично изреди имената на пет–шест клуба, които претендираше да познава добре, после добави впечатляващ коментар за качествата на танцьорките. Описанието включваше цветисти подробности, тъй че, когато свърши, другите двама се нуждаеха от по още една бира.

Калвин, който почти не беше докосвал женска плът, се прехласна от разговора. Освен това броеше колко бири е изпил Роджър и когато бройката стигна шест — за около час, — му се прииска да каже нещо. Но премълча и продължи да слуша своя врял и кипял спътник, който явно притежаваше неутолима жажда за бира и можеше да се налива, докато описваше голите момичета с изумителни подробности.

Накрая разговорът се върна там, откъдето беше започнал. Роджър каза:

— Като приключим в болницата, сигурно ще имаме време да отскочим до „Десперадо“. Нали разбирате, колкото за едно питие и може би два-три танца на масата.

Аги караше с отпусната дясна ръка върху волана, а в лявата стискаше кутийка бира. Взираше се в пътя и не реагира на предложението. Приятелката му щеше да се разкрещи и да го замери с каквото й падне подръка, ако чуеше, че е харчил пари да зяпа голи танцьорки. Калвин обаче силно се развълнува.

— На мен ми звучи добре — рече той.

— Ами да — каза накрая и Аги от немай-къде. Насреща идваше кола и точно преди да се разминат, той неволно докосна с лявата гума жълтата осева линия. После веднага зави надясно. Другата кола рязко свърна встрани.

— Това беше ченге! — викна Аги.

Двамата с Роджър се обърнаха назад. Другата кола бе набила спирачки и стоповете й светеха.

— Адски си прав — рече Роджър. — Дай газ!

— Тръгва след нас — съобщи уплашено Калвин.

— Сини светлини! Сини светлини! — изпищя Калвин. — Ах, мамка му!

Аги инстинктивно настъпи педала и големият додж се понесе с рев по нагорнището.

— Сигурен ли си, че не бъркаме? — попита той.

— Мълчи и карай, по дяволите — кресна Роджър.

— Тук е пълно с бирени кутии — добави Калвин.

— Но аз не съм пиян — възрази Аги. — Бягството само влошава нещата.

— Вече бягаме — каза Роджър. — Сега важното е да не ни хванат.

След тия думи той изгълта поредната бира, сякаш щеше да му е за последно.

Пикапът излезе на дълга права отсечка и вдигна сто и трийсет, после сто и четирийсет.

— Ама и той кара бързо — каза Аги, като надникна в огледалото, и пак се втренчи напред. — Пуснал е сините светлини, да го вземат дяволите.

Калвин свали страничното стъкло и предложи:

— Дайте да изхвърлим бирите!

— Не! — изписка Роджър. — Да не си откачил? Не може да ни настигне. По-бързо, по-бързо!

Пикапът прелетя над един малък хълм и едва не се отдели от асфалта, после с вой на гумите направи остър завой и задницата поднесе леко, но достатъчно, за да извика Калвин: