Джон Гришам - Окръг Форд

През последната вечер Ейдриън успя да облече панталони и бяла памучна риза. Грижливо прибра обувките и дрехите си в двата кожени куфара и когато всичко беше готово, взе черното хапче и го глътна с чаша вино. Отпусна се на леглото, огледа стаята и сложи пощенския плик на гърдите си. Намери сили да се усмихне и затвори очи за последен път.

На другата сутрин Емпория осъзна, че не е чула нито звук от стаята му. Почука на вратата и когато влезе, видя Ейдриън спретнат, усмихнат и потънал във вечен покой.

Писмото гласеше:

Скъпа Емпория,

Моля те, изгори писмото, след като го прочетеш. Съжалявам, че ще ме намериш така, но в края на краищата този момент е неизбежен. Болестта бе стигнала до крайната си фаза и времето изтичаше. Аз просто реших да ускоря нещата.

Адвокатът Фред Мейс пое грижата за всичко. Моля те, най-напред позвъни на него. Той ще се обади на съдебния лекар, който ще дойде, за да констатира смъртта. Тъй като никое погребално бюро в града не би приело трупа ми, ще ме откарат с линейка до крематориума в Тюпълоу. Там с радост ще ме изгорят и ще сложат пепелта в специално изработена урна. Стандартна, нищо претенциозно. После Фред ще донесе праха ми в Клантън и ще го връчи на мистър Франклин Уокър от погребалното бюро в Лоутаун. Макар и неохотно, мистър Уокър се съгласи да ме погребе в сектора за чернокожи, колкото се може по-далеч от парцела на роднините ми.

Всичко ще стане бързо и надявам се, без да разберат моите близки. Не искам да се месят — всъщност едва ли ще пожелаят. Дал съм на Фред писмени инструкции как да се справи с тях, ако се наложи.

Когато погребат праха ми, за мен ще е чест, ако кажеш наум някоя хубава дума. И моля те, наминавай от време на време да сложиш цветя на гроба ми. Пак казвам — простички цветя, нищо претенциозно.

В хладилника останаха четири бутилки вино. Моля те, изпий ги и си спомни за мен.

Много ти благодаря за добрината. Направи последните ми дни поносими, понякога дори приятни. Ти си прекрасен човек и заслужаваш да бъдеш такава, каквато си.

Емпория дълго седя на леглото, плака тихо и дори го погали по коляното. После се стегна, отиде в кухнята, хвърли писмото в боклука и посегна към телефона.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6041

Издание:

Джон Гришам. Окръг Форд

Американска Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2009

Редактор: Силвия Падалска

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-224-4