Джон Гришам - Окръг Форд

По здрач Емпория излезе на верандата и се настани на любимия си люлеещ се стол. Дълго мълчаха. Можеше и да не си говорят, защото вече бяха стари приятели.

Накрая тя каза:

— Много ми е съвестно заради Хършел и таксито.

— Недей да се тревожиш. Разбирам.

— Той просто е невежа.

— Виждал съм много по-лоши неща, Емпория. Ти също.

— Сигурно. Но това не го оправдава.

— Така е.

— Да ти донеса ли чай с лед?

— Не. Бих искал нещо по-силно.

Тя се позамисли и не отговори.

— Виж, Емпория, знам, че не пиеш, но аз го правя. Не съм голям любител, но наистина се нуждая от една чашка.

— В къщата ми никога не е влизал алкохол.

— Тогава ще пийна тук, на верандата.

— Аз съм християнка, Ейдриън.

— Познавам доста пиещи християни. Спомни си Първото послание до Тимотея, глава 5, стих 23, където апостол Павел съветва Тимотей да взема по малко вино за болния си стомах.

— От стомах ли страдаш?

— От всичко страдам. Трябва ми вино, за да се почувствам по-добре.

— Не знам…

— И ти ще се почувстваш по-добре.

— Моят стомах си е наред.

— Чудесно. Тогава ти ще пиеш чай, а аз вино.

— Къде ще го намериш? Магазините за алкохол са затворени.

— Работят до десет. Щатски закон. Обзалагам се, че наблизо има поне един.

— Виж, нямам право да ти се налагам, но ще е голяма грешка, ако отидеш до магазина по това време. Може и да не се върнеш.

Емпория трудно си представяше как един бял човек, особено в неговото състояние, изминава четири пресечки до магазина на Уили Рей, където младите гангстери се мотаят из паркинга, купува алкохол и се прибира обратно в нейната къща.

— Идеята е лоша, повярвай ми — настоя тя.

Минаха няколко минути, без да си кажат дума. По улицата се зададе човек.

— Кой е този? — попита Ейдриън.

— Карвър Снийд.

— Свестен ли е?

— Става.

Изведнъж Ейдриън подвикна:

— Мистър Снийд!

Карвър наближаваше трийсет и в момента живееше с родителите си в края на Рузвелт Стрийт. Всъщност не отиваше никъде, а просто минаваше с единствената цел да зърне „призрака“, който умираше на верандата на Емпория Нестър. Не беше планирал да се озове лице в лице с него. Той отби към дъсчената ограда и каза:

— Добър вечер, мис Емпория.

Ейдриън стоеше на най-горното стъпало.

— Това е Ейдриън — заяви Емпория, не твърде доволна от срещата.

— Приятно ми е, Карвър — поздрави го Ейдриън.

— И на мен.

Няма смисъл да губим време, помисли си Ейдриън.

— Дали ще можеш да отскочиш до магазина за алкохол? — попита той. — Иска ми се да пийна нещо, а мис Емпория не разполага със запаси.

— В моята къща няма алкохол — заяви тя. — Никога не е имало.

— Ще те черпя шест бири за услугата — бързо добави Ейдриън.

Карвър се приближи до стъпалата и погледна Емпория, която седеше със скръстени ръце и стиснати зъби.

— Сериозно ли говори? — попита той.

— Досега не ме е лъгал — отсече тя. — Но не гарантирам, че няма да го направи.

— Какво искаш да купя? — обърна се Карвър към Ейдриън.

— Вино, за предпочитане шардоне.

— Какво?

— Всякакво бяло вино ще свърши работа.

— Уили Рей не продава много вино. Не се търси. Изведнъж Ейдриън се запита какво ли разбират под „вино“ отсам железопътната линия. Дори от другата страна изборът беше доста оскъден. Представи си бутилка плодов сок с малко спирт и завинтена пластмасова капачка.

— Уили Рей продава ли вино с коркови тапи?

Карвър се замисли.

— За какво са тапите?

— Как отваряте бутилките вино при Уили Рей?

— Развинтваме капачките.

— Ясно. А колко струва една?

Карвър сви рамене.

— Не купувам вино. Предпочитам бира.

— Дай предположение. Колко?

— Във фермата на Бун го дават по четири долара шишето.

Ейдриън извади пари от десния джоб на джинсите си.

— Да забравим виното. Искам да купиш най-скъпата бутилка текила, която намериш в магазина. Разбра ли ме?

— Както кажеш.

— За себе си вземи шест бири и ми донеси рестото.

Ейдриън протегна парите, но Карвър замръзна на място. Погледна банкнотите, после Ейдриън и се озърна за помощ към Емпория.

— Няма страшно — успокои го Ейдриън. — Не можеш да се заразиш така.

Карвър все още не помръдваше. Не намираше сили да посегне и да вземе парите.

— Недей да се тревожиш, Карвър — каза Емпория, обзета от спонтанно желание да помогне за сделката. — Повярвай ми.

— Кълна се, че нищо няма да ти се случи — добави Ейдриън.

Карвър поклати глава и бавно отстъпи назад.

— Съжалявам — едва измънка той.