Джон Гришам - Окръг Форд

Ейдриън прибра банкнотите в джоба си и загледа как Карвър изчезва в нощта. Краката му бяха омекнали и трябваше да седне, а може би и да поспи. Бавно клекна и се отпусна на най-горното стъпало. Притисна глава към парапета и дълго мълча. Зад него Емпория се раздвижи и влезе в къщата.

Когато се върна на верандата, тя попита:

— Как се пише, „текила“ или „тикила“?

— Зарежи, Емпория.

Тя рязко мина край него и слезе по стъпалата.

— „Текила“ или „тикила“?

— Недей, Емпория. Моля те. Вече не ми се пие.

— Мисля, че е „текила“, права ли съм?

Обута с чифт стари бели маратонки, тя излезе на улицата и се отдалечи с впечатляваща бързина.

— „Текила“ е — подвикна след нея Ейдриън.

— Знаех си — долетя отговорът.

Често слуховете бяха съвсем неверни — чисти измислици на хора, които или обичаха да гледат как лъжите им се разнасят из града, или се радваха на чуждите проблеми.

Най-новият тръгна от деловодството на втория етаж на съда, където адвокатите влизаха и излизаха по всяко време. Когато се събереше групичка юристи, не липсваха клюки. Тъй като за момента семейство Кийн привличаше повече от обичайната доза внимание, бе съвсем естествено адвокатите да играят активна роля в обсъждането. И още по-естествено беше един от тях да даде начало на неприятностите.

Макар че веднага възникнаха вариации по темата, основният слух гласеше, че Ейдриън има повече пари, отколкото предполагат хората. Дядо му уредил няколко попечителски фонда още преди неговото раждане и на четирийсетия си рожден ден той щял да получи впечатляваща сума, но тъй като нямало да доживее дотогава, можел да завещае наследството на когото си поиска. И най-интересното: Ейдриън наел някакъв безименен адвокат да му състави завещание с указанията тайнствените пари да останат а) за Емпория Нестър, б) за новата група в защита на правата на хомосексуалистите, която скоро щяла да бъде основана в Тюпълоу, в) за негов интимен приятел от Сан Франциско, или г) за учредяване на стипендия за постъпване на чернокожи младежи в колеж. Изберете което си искате.

Поради прекалената сложност слухът трудно набра инерция и едва не потъна под собствената си тежест. Когато хората например си шушукаха кой с чия съпруга се среща, нещата бяха разбираеми. Но повечето граждани нямаха опит с дългосрочни попечителски фондове, наследства и други адвокатски щуротии, тъй че подробностите се замъглиха повече от обикновено. След като Дел от кафенето се зае да разпространява клюката, вече се знаеше, че момчето чака огромно богатство, от което Емпория ще вземе по-голямата част, а близките му заплашват да я дадат под съд.

Само в бръснарницата нечий разумен глас попита за очевидното:

— Щом е толкова заможен, защо умира в оная стара барака в Лоутаун?

След което избухна спор колко пари има Ейдриън в действителност. Мнозинството смяташе, че не притежава нищо, но очаква наследството от фондовете. Един храбрец се подигра на останалите, като заяви, че всичко това са глупости и той знаел със сигурност, че целият род Кийн са бедни като църковни мишки.

— Вижте старата къща — рече той. — Нямат пари да я боядисат, а са твърде горди, за да я варосат.

Към края на юни жегата стана непоносима и Ейдриън си стоеше в стаята, близо до шумния климатик, който едва работеше. Треската го налягаше все по-често и той просто не би оцелял в тежкия, задушлив въздух на верандата. Не носеше друго, освен бельо, често подгизнало от пот. Четеше Фокнър и пишеше десетки писма на приятели от предишния си живот. В останалото време спеше. Всеки трети ден идваше медицинска сестра за бърз преглед и нов запас от хапчета, които Ейдриън вече изсипваше в тоалетната.

Емпория полагаше огромни усилия да го храни, но той нямаше апетит. Тъй като никога не бе готвила за семейство, тя разполагаше с ограничен опит в кухнята. Малката градина й осигуряваше достатъчно домати, тиквички, грах, зелен фасул и пъпеши, за да се изхранва цяла година, а Ейдриън любезно се мъчеше да отдаде дължимото на щедрата й трапеза. Емпория го убеди да яде царевичен хляб, макар че съдържаше масло, мляко и яйца. Никога не бе срещала човек, който отказва месо, риба, пиле и млечни продукти и неведнъж питаше:

— В Калифорния всички ли се хранят така?

— Не, но има много вегетарианци.

— Не са те отгледали такъв.

— Нека не говорим за това как са ме отгледали, Емпория. Цялото ми детство беше кошмарно.

Тя слагаше масата три пъти дневно в часове по негов избор и двамата се стараеха да удължат храненето. Ейдриън знаеше, че е важно за нея да се храни добре, затова ядеше колкото можеше. Но след две седмици бе очевидно, че продължава да губи тегло.