Джон Гришам - Окръг Форд

Един ден бяха седнали да обядват, когато се обади проповедникът. Както винаги, Емпория вдигна слушалката на телефона, окачен на стената в кухнята. Разбира се, Ейдриън бе получил разрешение да го ползва, но рядко говореше. Нямаше на кого да се обади в Клантън. Не звънеше на близките си и те също не го правеха. Имаше много приятели в Сан Франциско, но те оставаха в миналото и той не искаше да чува гласовете им.

— Добър ден, отче — каза Емпория и се отдалечи, доколкото позволяваше шнурът. Поговориха накратко и тя приключи с любезното: — Ще се видим в три.

Върна се на масата и веднага захапа парче царевичен хляб.

— Е, как е свещеникът? — попита Ейдриън.

— Добре, струва ми се.

— Значи ще дойде в три следобед?

— Не. Аз ще отскоча до църквата. Каза, че искал да обсъдим нещо.

— Имаш ли представа какво?

— Много любопитен си станал напоследък.

— Е, Емпория, вече от две седмици съм в Лоутаун и разбрах, че човек тук няма личен живот. Смята се едва ли не за неприлично, ако не си пъхаш носа навсякъде. А и обратните са по-любопитни от другите. Знаеше ли го?

— Никога не съм чувала такова нещо.

— Вярно е. Доказан факт. Тъй че защо отчето не намине да те посети? Не е ли негово задължение да ходи по къщите, да наглежда паството и да приветства новодошли като мен? Преди три дни го видях на отсрещната веранда да си приказва с Дорис и Хърман. Все се озърташе насам, сякаш го беше страх да не прихване треска. Ти не го харесваш, нали?

— Предишният ми допадаше повече.

— И на мен. Няма да дойда с теб в църквата, Емпория. Моля те, недей да ме каниш пак.

— Само два пъти съм те канила.

— Да, а аз любезно ти отказах. Много мило от твоя страна, но нямам желание да ходя нито в тази църква, нито в която и да било. Напоследък не ми се вярва да съм добре дошъл някъде.

Тя премълча.

— Наскоро сънувах сън. Бях в някаква бяла църква тук, в Клантън. Присъствах на една от ония страховити проповеди, на които хората се търкалят и припадат по пътеките, а хорът пее с всичка сила: „Да се съберем ли при реката“. Проповедникът стоеше до олтара, молеше се и призоваваше грешниците да дойдат да се покаят. Разбираш за какво говоря, нали?

— Виждам го всяка неделя.

— А аз влязох облечен в бяло, но изглеждах много по-зле от сега и тръгнах към проповедника. Лицето му се изкриви от ужас, не можа да каже и дума. Хорът млъкна насред куплета. Всички застинаха, докато вървях по пътеката. Мина много време. Накрая някой извика: „Той е! Болният от СПИН!“ Друг изкрещя: „Бягайте!“ И настана същински ад. Всички се блъскаха. Майки грабваха децата си. Аз продължавах да вървя напред. Мъже скачаха през прозорците, а аз не спирах. Дебелите жени от хора със златисти одежди падаха и се опитваха да избягат. Но аз вървях към проповедника и накрая, когато стигнах до него, протегнах ръка. Той не помръдна. Не можеше да проговори. Църквата опустя, не се чуваше нито звук.

Ейдриън отпи глътка чай и избърса челото си.

— Продължавай. Какво стана?

— Не знам. Събудих се и добре се посмях. Понякога сънищата са много реални. Навярно за някои грешници няма път назад.

— Библията не казва така.

— Благодаря ти, Емпория. Благодаря и за обяда. Сега трябва да си полегна.

В три следобед Емпория отиде при отец Байлър в канцеларията му в църквата. Срещите на подобно място предвещаваха единствено неприятности и скоро след встъпителните любезности проповедникът премина на въпроса, или по-точно на един от тях.

— Чух, че са те видели в магазина за алкохол на Уили Рей.

Думите му изобщо не изненадаха Емпория.

— Аз съм на седемдесет и пет, поне с четирийсет години по-стара от вас, и ако реша да купя лекарство за приятел, просто го правя.

— Лекарство?

— Той така го нарича, а аз обещах на близките му, че ще се грижа за неговото лечение.

— Назови го както си щеш, Емпория, но църковното настоятелство е разтревожено. Една от възрастните ни дами да стъпи в магазин за алкохол. Какъв пример даваш на младежта?

— Това ми е работата и няма да трае дълго.

— Носи се слух, че си го поканила да се моли заедно с нас.

Благодаря ти, Дорис, помисли си Емпория, но не го изрече на глас. Само с нея бе споделила, че е казала на Ейдриън да дойде на църква.

— Аз каня всички да се молят с нас, отче. И вие го искате. Така пише в Библията.

— Е, в случая е малко по-различно.

— Не се тревожете. Няма да дойде.

— Слава Богу. За греха се заплаща със смърт, Емпория, и този младеж носи последствията от поведението си.