Джон Гришам - Клиентът

Марк беше единайсетгодишен и вече две години пушеше от дъжд на вятър — нямаше намерение да се отказва, но внимаваше да не се пристрасти. Също като бившия си баща предпочиташе „Кулс“, ала майка му пушеше „Вирджиния Слимс“ — по два пакета дневно, тъй че на седмица успяваше да й отмъкне десетина-дванайсет цигари. Тя беше отрудена жена с куп проблеми и може би малко наивна, щом станеше дума за нейните момчета. За нищо на света не би повярвала, че по-голямото пуши още преди да е навършило единайсет.

През две улици по-нагоре живееше хулиганът Кевин и понякога Марк си купуваше от него крадена кутия „Марлборо“ срещу един долар. Но в повечето случаи му се налагаше да разчита на тъничките дълги майчини цигари.

И днес следобед четири-пет от тях лежаха в джоба му, докато водеше осемгодишното си братче Рики по пътеката към гората зад фургоните. Рики явно се вълнуваше — предстоеше му да запали за пръв път. Вчера бе открил, че Марк крие цигари в кутия от обувки под леглото, и бе заплашил да разкаже всичко, ако той не го научи как се пуши. Сега двамата се прокрадваха по горската пътека към едно от тайните местенца, където Марк бе прекарал дълги часове в пълно усамотение, опитвайки да пуска димни колелца.

Повечето хлапета в квартала се интересуваха от бира и марихуана, но Марк твърдо смяташе да отбягва тия два порока. Бившият им баща беше алкохолик, който редовно пребиваше момчетата и майка им, а след като се налочеше с бира, винаги го хващаха бесните. Марк бе изпитал на собствения си гръб вредата от алкохола. От наркотиците пък просто се боеше.

— Загубихме ли се? — попита Рики, когато напуснаха пътеката и поеха през високите буренаци. Типичен въпрос на по-малък брат. Смукна набързо два пъти и издуха дима. — Видя ли? Много е лесно. Друг път ще те науча как да гълташ.

— Добре.

Рики протегна трепереща ръка й Марк внимателно пъхна цигарата между палеца и показалеца.

— Хайде сега.

Рики надигна влажния филтър към устните си, смукна едва-едва и веднага издуха дима. После още веднъж. Димът така и не проникна зад зъбите му. Рики се окуражи и смукна пак. Марк го гледаше внимателно с надеждата, че хлапето ще се задави, ще посинее от кашлица, после ще се издрайфа и вече никога няма да барне тютюн.

— Фасулска работа — заяви Рики, след това отдръпна ръка и взе да се любува на цигарата. Пръстите му трепереха.

— Чудо голямо!

— Има един такъв вкус…

— Добре де, добре.

Марк се настани до него и измъкна цигара от джоба си. Рики пухтеше енергично. Марк запали цигарата и известно време двамата седяха мълчаливо, вглъбени в удоволствието от спокойното пушене под сянката на дървото.

— Голям кеф — заяви Рики, опипвайки филтъра с устни.

— Страшен си. Ама що ти треперят ръцете?

— Не е вярно.

— Вярно е.

Рики предпочете да не спори. Приведе се напред с лакти върху коленете и смукна по-силно, после плю настрани, както бе виждал да правят Кевин и другите големи момчета зад паркинга за каравани. Лесна работа.

Марк оформи устни в идеален кръг и опита да направи колелце. Надяваше се това окончателно да шашне братчето му, но колелцето не стана и пушекът се разсея.

— Мисля, че още си прекалено зелен, за да пафкаш — каза той.

Рики деловито пухтеше, плюеше и се наслаждаваше на тази гигантска крачка към мечтаната мъжественост.

— Ами ти на колко беше, като почна?

— На девет. Аз обаче бях къде-къде по-печен от тебе.

— Все така разправяш.

— Щото е вярно.

Седяха един до друг върху пъна, пушеха кротко и гледаха слънчевата тревиста полянка. Преди три години Марк наистина беше по-зрял от днешния Рики. Дори по-зрял от което и да било осемгодишно хлапе. Открай време си беше такъв. На седем години бе ударил баща си с бухалка за бейзбол. Последствията бяха печални, но онзи пиян малоумник престана да бие майка им. По онова време изнурената от скандали и побоища Даян Суей можеше да търси опора и съвет само от по-големия си син. Двамата взаимно се утешаваха и съзаклятничеха, за да оцелеят. Заедно плачеха след поредния побой. Тайно обмисляха как да опазят Рики. На девет години Марк я убеди да подаде молба за развод. Пак той повика ченгетата, когато баща му получи призовката и нахълта вкъщи пиян. А пред съда даде свидетелски показания за неговата родителска немарливост, за скандалите и побоищата. Не ще и дума — зряло момче беше.

Рики пръв чу колата. Откъм прашния път долетя глухо бучене. Сетне брат му също го чу и двамата едновременно спряха да пушат.