Джон Гришам - Окръг Форд

Помощник-зидар? Майката на Бейли се хвалеше, че в компанията го повишили на няколко пъти и сега бил едва ли не шеф на строежа. Но моментът не бе подходящ да я разпитват за това дребно разминаване с реалните факти.

По тъмно пристигна някакъв мъж с костюм и обясни, че водел разследване. Прехвърлиха го на вуйчото, по-малкия брат на майката, и в разговор насаме в задния двор човекът му връчи визитна картичка на един адвокат от Клантън.

— Най-добрият адвокат в окръга — рече той. — И вече работим по случая.

Впечатленият вуйчо обеща да не допуска други адвокати — „некадърници и лешояди“ — и да наругае всички застрахователни агенти, които припарят наоколо.

Накрая се заговори за пътуване до Мемфис. Беше само на два часа път, но за хората от Бокс Хил все едно беше на пет. За тях „ходенето до големия град“ означаваше един час с кола до Тюпълоу, който наброяваше петдесет хиляди жители. Мемфис беше в друг щат, в друг свят и гъмжеше от престъпници. По убийства съперничеше на Детройт. Всяка вечер гледаха касапницата по канал 5.

С всеки изминал момент майката на Бейли изнемощяваше все повече и очевидно не бе в състояние да пътува, камо ли да даде кръв. Сестра й живееше в Клантън, но не можеше да остави децата. Утре беше петък, работен ден, а всички смятаха, че едно пътуване до Мемфис и обратно плюс самото кръводаряване ще отнеме много часове, тъй че кръводарителите щяха да се завърнат в окръг Форд бог знае кога.

С поредното обаждане от Мемфис дойде новината, че момчето е излязло от операционната, бори се за живота си и все още отчаяно се нуждае от кръв. Когато вестта стигна до мъжете, които се мотаеха отвън на алеята, вече изглеждаше очевидно, че клетият Бейли ще умре всеки момент, ако най-скъпите му хора не се втурнат към болницата, за да им изпомпат вените.

Моментално се появи и герой. Казваше се Уейн Агнър, но още от малък всички му викаха Аги. Представи се за пръв приятел на Бейли. Заедно с баща си държеше автосервиз и гъвкавото работно време му позволяваше да отскочи набързо до Мемфис. Освен това разполагаше със собствен пикап — додж последен модел — и твърдеше, че познава Мемфис като малкия си джоб.

— Мога да потегля още сега — гордо заяви Аги и из къщата плъзна слух, че се организира пътуване.

Една от жените малко успокои страстите, като обясни, че ще трябват повечко доброволци, защото болницата взема само по половин литър от всеки кръводарител.

— Няма как да дадеш пет литра — обясни тя.

Малко от тях бяха давали кръв и мисълта за игли и маркучи стресна мнозина. Над къщата и предния двор се възцари тишина. Угрижените съседи, които само преди миг бяха тъй близки с Бейли, почнаха да се отдръпват.

— И аз ще отида — рече накрая друг младеж и всички моментално го обсипаха с поздравления.

Казваше се Калвин Мар и също не се притесняваше от работното време, но по друга причина — беше уволнен от фабриката за обувки в Клантън и караше на социални помощи. Ужасно се боеше от игли, но го привличаше романтичната възможност да види Мемфис за пръв път. За него щеше да бъде чест да стане кръводарител.

Идеята да си има спътник даде на Аги кураж да подхвърли предизвикателството:

— Някой друг?

Чуха се разни възклицания, но повечето мъже изведнъж проявиха засилен интерес към вида на обувките си.

— Ще идем с моя пикап и аз ще платя бензина — добави Аги.

— Кога тръгваме? — попита Калвин.

— Незабавно — каза Аги. — Случаят е спешен.

— Точно така — подхвърли някой.

— Ще пратя Роджър — предложи един застаряващ джентълмен и думите му бяха посрещнати с мълчалив скептицизъм.

Въпросният Роджър, който в момента отсъстваше, нямаше проблеми с работното време, защото никъде не се задържаше на работа. Беше напуснал гимназията и имаше богат опит с алкохола и наркотиците. Иглите определено не биха го уплашили.

Въпреки че мъжете като цяло нямаха много ясна представа за кръвопреливането, самата идея някой да пострада тъй тежко, че да опре до кръв от Роджър, беше трудна за смилане.

— Да не си решил да умориш Бейли? — промърмори един от тях.

— Роджър ще го направи — заяви гордо бащата.

Основният въпрос беше дали е трезвен. Битките на Роджър с порока бяха широко известни и коментирани в Бокс Хил. Обикновено се знаеше кога е извън строя и кога не.

— Тия дни е в добра форма — добави бащата, макар да личеше, че сам не си вярва.

Но напрегнатият момент не оставяше място за съмнения и накрая Аги попита: