Пиер Певел - Кралят

Дирова чу шум зад гърба си.

Обърна се да освети Саарг с фенера и се закова на място.

В същия миг Лорн скочи от покрива върху Саарг, а около него продължаваха да дрънчат изпопадалите керемиди. Човекът и дракът се изтърколиха в снега и Лорн се изправи пръв, макар и с мъка. Ударът щеше да изкара от строя всеки друг, но Саарг, въпреки че беше зашеметен, също се изправяше. Лорн залитна, обаче успя да изрита силно Саарг в лицето. Чу се изпукване на кости. Шурна кръв и Саарг падна в несвяст по гръб.

Лорн извади меча си и се обърна към Дирова, който бягаше, колкото му позволяваше вдървеният му крак. Лорн го остави да се измъкне. Знаеше, че скоро ще бъде дадена тревога и крепостта щеше да загъмжи от войници, но главата му още беше леко замаяна.

Прибра меча си и насочи вниманието си към Лукас.

— Аз съм — каза той. — Лорн.

— Лорн? Но какво…?

Лорн махна чувала, който пречеше на Лукас да вижда, и обясни:

— Принц Ирдел заповяда да бъдете освободен, но Дирова искаше да ви задържи. Налага се да бързаме. Обърнете се — добави Лорн, който искаше да развърже въжетата от китките на Лукас.

Но не можа да го направи.

Усещайки заплашително присъствие зад гърба си, Лорн се обърна и видя Саарг, който прав и неподвижен в снежната виелица, с окървавено лице и гърди, които се повдигаха от силното му дишане, държеше с две ръце меча си и го гледаше изпепеляващо.

Дракът се впусна към него.

Лорн има време само да извади сканда и да парира първата атака, после втора, трета, четвърта — всичките насочени със свръхчовешка ярост. Петата за малко не го повали, а следващата успя да избегне, като се хвърли настрани. Повлечен от устрема си, Саарг политна напред и най-сетне позволи на противника си да си поеме малко дъх. Беше обладан от воински бяс, който удесеторяваше силите му, но го заслепяваше.

Лорн се олюляваше като пиян и се мъчеше да събере силите си. Ръката го болеше, а рамото му вече беше изтръпнало. Но нямаше избор: трябваше да се изправи срещу него. Хвана меча си с две ръце, разкрачи краката си колкото може по-широко и зачака.

Побеснял, Саарг нападна и нанесе ужасен удар, който Лорн ловко избягна, после и той премина в атака. Дракът парира, контраатакува, но отново разцепи само въздуха. Осланяйки се на умението и гъвкавостта, Лорн можеше да вземе надмощие. Но много бързо щеше да се умори и неизбежно щеше да допусне грешка. Освен това Дирова всеки момент можеше да се върне с подкрепление. Тъй като времето играеше двойно против него, Лорн трябваше възможно най-скоро да сложи край на този двубой.

Което означаваше, че трябва да рискува.

Като парираше и се прикриваше, Лорн свали гарда, за да нанесе светкавична атака. Скандското острие сряза кожата и плата и се заби в хълбока на драка, като отвори огромна рана, от която шурна кръв. Раната беше смъртоносна. И дори само болката стигаше, за да го повали, но Саарг само потрепери… и удари Лорн по главата с абаносовата дръжка на своя меч.

Лорн се почувства така, сякаш го бяха ударили с ковашки чук.

От удара загуби равновесие. Зашеметен, със замъглен поглед, той се олюля, направи няколко крачки встрани и с нечовешко усилие на волята успя да не изгуби свяст. Слепоочията му пулсираха, но той се задържа прав, с меч в ръка. Около него всичко се люлееше. Залитайки като пиян, той все пак успя да се обърне към драка, макар да успяваше да различи единствено високия му, черен силует.

Готов да нанесе смъртоносен удар, който Лорн нямаше да има сила да парира, Саарг вдигна меч високо над главата си, но в мига, когато посегна, нещо го бутна отзад: издал едното си рамо напред, Лукас се беше затичал и с пълна сила се бе хвърлил върху него. Дракът тупна тежко, главата му се удари в голите камъни, а Лукас залитна и падна малко по-нататък, неспособен да се задържи на крака заради завързаните си ръце.

Това беше отсрочката, от която се нуждаеше Лорн.

Саарг беше изгубил много кръв. Убийственият му бяс го напускаше и вече не успяваше да го поддържа. Докато дракът с мъка се опитваше да се изправи, Лорн грабна шепа сняг и си разтри лицето. После с несигурна крачка, държейки в отпуснатата си ръка сканда, който стържеше по земята, тръгна към Саарг, който също събираше последните си сили.

Дракът беше успял да застане само на колене, когато Лорн отиде до него. Победен, Саарг вдигна очи към Лорн, който бавно насочи удара си, съзнавайки, че няма да може да понесе още един след това.

Лорн събра всичките си сили и замахна с едно дърварско „ха!“. Тежкият сканд разцепи черепа на Саарг на две и остана дълбоко забит в раната, толкова дълбоко, че се наложи да опре крак в гърдите на драка, за да го измъкне.