Пиер Певел - Кралят

Протегна ръцете си към печката и ги разтри.

— Най-напред ми обяснете руната върху вратата си — настоя Лорн.

Архиварят въздъхна.

— Няма да се откажете, нали?

— Не.

— Добре — примирен, Сибелиус закачи шала и шапката си на един пирон. — Не ви излъгах, като ви казах, че няма нищо за обясняване. Варлиите показват мускули, това е. Трудно е да се изненадаш, понеже нямат мозък…

— Варлиите?

— Мародерите на Добродетелните.

Лорн разбра: варл беше името на драконовата руна, която Добродетелните си бяха присвоили.

— Идват маскирани, заплашват, държат се грубо и събират това, което наричат данъка на Пожертвания — продължи Сибелиус. — Животни. Просто едни подли, неискрени животни… Както изглежда, стават все по-многобройни и безчинстват около Ориал.

— Но какво искат от вас?

— Наскоро се възпротивих на неколцина от тях. Те ме познаха и не посмяха да ми се нахвърлят веднага. Отидоха си доста посрамени, но аз и без това се съмнявах, че няма да се примирят просто ей така. Това, което видяхте на вратата ми, е предупреждение и в същото време доста посредствено отмъщение.

— Кои са тези хора?

Сибелиус вдигна рамене.

— Обичайната смесица от простаци, негодници и подлеци, които се възбуждат от насилието. А освен тях сигурно в цялата сбирщина има и няколко истински фанатици…

— Трябва да внимавате.

— Само това правя.

— Наистина да внимавате, Сибелиус.

— Не се бойте.

— Ще изпратя няколко души при…

— Не. Това само ще влоши положението.

— Знам как да се справя с тези мъже. Познавам единствения език, който те разбират, и го говоря по-добре от тях. Спомнете си милицията на Червените павета. Разреших проблема, нали?

— Не и без да пролеете кръв.

— Понякога насилието е единственото решение.

— Насилието никога не е единственото решение. Затова пък винаги трябва да е последното. Оставете ме сам да се справя с този проблем.

Двамата мъже се погледнаха продължително, после Лорн отстъпи.

— Добре.

— Чудесно. Сега ще ми кажете ли най-сетне на какво дължа посещението ви?

Лорн свали ръкавиците си.

— Пълна дискретност? — попита той.

— Разбира се.

— Ирдел преговаря с Арканте. Иска клаузите на мира да бъдат уточнени преди коронясването му и да остава единствено договорът да бъде подписан. За тази цел иска да освободи Лукас дьо Гатлис и да го върне на аркантците.

Сибелиус се сепна.

— Преди края на Примирието на сълзите?

— Да.

— Кралицата и нейните привърженици няма да бъдат доволни. Защо Ирдел не изчака да стане крал? Мислите ли, че…?

— Не. Не знае. Щеше да се държи съвсем различно, ако знаеше, че Алан е наследник на трона.

— Тогава защо е това бързане? — Сибелиус разсъждаваше на глас и крачеше из стаята. — Ако Ирдел преговаря тайно с аркантците, то е за да не може кралицата да се противопостави на мира. В това отношение постъпва добре… Но ако освободи Лукас, това ще се разбере много скоро. Преговорите с Арканте ще излязат наяве. И не само че Ирдел ще трябва да дава обяснения, но това ще даде възможност на кралицата да попречи на договора с Арканте… — той престана да крачи и се извърна към Лорн. — Защо принцът-регент ще поставя под заплаха договор, който желае?

— Точно същия въпрос си задавам и аз — каза Лорн. — Това няма никакъв смисъл, освен ако…

Сибелиус го прекъсна:

— Освен ако не принцът-регент е този, който бърза, а аркантците.

— Именно.

— Но те не може да не са наясно с рисковете, които поемат. Следователно или са готови да поемат риска мирните преговори да бъдат прекратени…

— Или знаят, че никога няма да завършат — заключи Лорн.

Сибелиус отвори широко очи и рече:

— Искате да кажете, че те знаят, че Ирдел не е наследник на трона?

— Така мисля. Струва ми се, че в началото на преговорите аркантците не са го знаели. После са го разбрали и са решили да действат възможно най-бързо.

— Мислите ли, че Исандра Аркантска иска да ускори освобождаването на своя любовник? Големи лудости и друг път са били вършени от любов.

Лорн завъртя глава отрицателно.

— Досега Исандра позволявала ли е на чувствата си да надделеят над разума? Някога да не е изпълнила задълженията си към своя град?

— Не. Имате право.

— Аркантците знаят, че скоро Ирдел няма да е в състояние да върне свободата на Лукас.

Главният архивар кимна и — без да иска — снижи глас:

— Което означава, че те са открили, че принцът-регент няма да е следващият, който ще се възкачи на трона на Върховното кралство — каза той, но продължаваше да не му се вярва. — Но как?