Пиер Певел - Кралят

— За доброто на мирните преговори.

— Да.

Лорн дебнешком погледна Ирдел с крайчеца на окото си.

Ирдел продължи:

— Важно е рицарят Дьо Гатлис да си върне свободата възможно най-бързо, да бъде ескортиран на сигурно място и след това да може да се върне в Арканте. Без това…

— Без това преговорите с Арканте няма завършат успешно. Или ще се проточат.

— Страхувам се, че е така.

„Не се страхуваш — помисли си Лорн. — Сигурен си в това.“

— Кое ви притеснява? — попита той.

Ирдел въздъхна.

— Все още съм само принц-регент. Смятам, че имам властта да освободя рицаря Дьо Гатлис, но кралицата може да я оспори. Както и да е, но тя, именно тя има властта да провали това освобождаване. Дори да го възпрепятства със скандал или процес, знам ли? Дори и да е само за да оспори властта ми, тя няма да се поколебае. И това без да броим, че кралицата никога няма да се съгласи на честен мир с Арканте. За нея старият враг може да бъде само победен и унижен, но не и да бъде враг, с когото да се е помирила.

Лорн се замисли.

Нямаше никакво съмнение, че кралица Селиан беше предизвикала войната срещу Арканте. Официалната версия беше, че един непокорен и твърде горделив град трябва да бъде върнат в лоното на Върховното кралство. Говореше се също, че тази война е била улеснена — ако не и породена — от омразата на кралицата към Исандра Аркантска, бившата любовница на Върховния крал. Но макар тази омраза да беше съвършено истинска, Лорн знаеше, че Селиан беше пожелала обсадата на Арканте, за да може провалът на тази крайно непопулярна военна операция да е по вина на този, който я ръководеше: принц Ирдел. Клопката беше страшна и жестока. Дългът принуждаваше Ирдел да води обсада, която не одобряваше, при това единствено той трябваше да поеме отговорността за нагласения провал.

— Ако кралицата не знае нищо за вашите преговори с Арканте, тя не може да прецени важността на освобождаването на Лукас — каза Лорн.

— Въпреки това ще се противопостави. Освен това Естеверис много бързо ще разбере. Ако научи, че искам да освободя рицаря Дьо Гатлис, ще се запита защо и защо сега. И отговорът ще се наложи от само себе си, при това с достатъчно сигурност, за да убеди кралицата да действа.

— Сигурен ли сте, че кралицата не знае нищо за тези преговори?

— Убеден съм — категорично каза Ирдел. Убедеността му беше такава, че направо порази Лорн. — Но времето играе против мен. Против плановете ми. Против мира… Трябва кралицата и Естеверис да бъдат поставени пред свършен факт, рицарю. Рицарят Дьо Гатлис трябва да бъде освободен и отведен на сигурно място, преди те да могат да реагират. А това означава, че освобождаването му трябва да стане много бързо и много дискретно.

— Нелегално?

— В известен смисъл. Дори и да имате надлежно изготвена заповед за освобождаване. Която аз ще подпиша. Искам вие да ескортирате Дьо Гатлис на сигурно място, рицарю.

Лорн замълча.

Разглеждаше почетната трибуна и придворните на принца-регент. Видя, че Дирион го гледа враждебно, но не му обърна особено внимание.

— Защо аз? — попита той. — Не ви липсват способни мъже, на които при това със сигурност имате много повече доверие, отколкото на мен…

— Вярно е.

— Тогава защо?

— Защото аркантците твърдят, че до тях са стигнали слухове за заговор. За планове за убийство. За момента смятат, че най-сигурното място за рицаря Дьо Гатлис в цялото Върховно кралство е килията му. Но настояват, когато я напусне, вие да гарантирате сигурността му. Всъщност аркантците не се доверяват нито на мен, нито на някого другиго във Върховното кралство. С изключение на вас — Ирдел изпи чашата си на един дъх някак със съжаление. Напълни я отново и искаше да долее и на Лорн, но той отказа. — Преди да ви кажа всички подробности за мисията ви, очаквам от вас отговор. Помислете и ми отговорете тази вечер. Ако приемате, когато се стъмни, прекарайте три пъти пламъка на свещ на прозореца си.

— Разбрано.

— Няма нужда да го казвам, но очаквам от вас пълна дискретност, каквото и да бъде решението ви.

— Разбира се.

Лорн понечи да стане, но Ирдел го спря, като го хвана за китката.

— Бих искал да ми дадете думата си, рицарю.

Лорн погледна принца-регент в очите, после бавно сведе очи към ръката, която го задържаше.

Ирдел го пусна.

— Довиждане — каза Лорн.

Когато се върна в Черната кула, Лорн хапна сам, седнал на края на една маса в кухнята. После се прибра в покоите си, където го чакаше Исарис, и цял час размишлява на спокойствие. Мисията, която принцът-регент му предлагаше, го тревожеше. Не заради политическите или другите опасности, които криеше. А с въпросите, които повдигаше. Защото макар да разбираше, че Ирдел иска да освободи Лукас дьо Гатлис, докато траят преговорите с аркантците, нетърпеливото му бързане го учудваше.