Пиер Певел - Кралят

Скерен се усмихна.

— Зная само това, което Пазителите пожелаят да ми кажат, рицарю. Но независимо от всичко, чувствам, че има някаква връзка, която ви свързва със Серкарн, рицарю. Винаги е било така, но днес тази връзка е по-силна от вчера. По-силна от когато и да било.

Лорн спря и накара драка също да спре и да се обърне. Впери поглед в очите на Скерен и процеди:

— Синът ми в опасност ли е?

— Да — отговори Пратеникът невъзмутимо.

— Мога ли да го защитя?

— Съмнявам се.

— Защо?

Скерен въздъхна.

— Пазителите ме бяха натоварили да присъствам на раждането му. Този син, носещ белега на Мага, трябваше да е ваш и на Алисия дьо Лоранс. Изглеждаше, че звездите са написали това, изглеждаше така, сякаш Сивият дракон иска това. Или поне това, което Пазителите помислиха, че разбират…

— Но са сгрешили.

— Само отчасти. Бяха видели точно, що се отнася до бащата, но не и що се отнася до майката. А вие знаете как действа Съдбата: тя винаги се сбъдва. Може би при други обстоятелства този син щеше да е детето, което Алисия да роди. Но изглежда, че нещо попречи това да стане, така че ходът на Съдбата направи завой. И наследникът на Мага наистина се роди, както това беше предизвестено, но на друго място и от друга майка.

— И това какво променя?

— Променя това, че, тъй като не присъствах на раждането на Каел, Пазителите не успяха да попречат неговата звезда да изгрее на Небосвода на Съдбата. Не можаха да я скрият, дори не успяха да я прикрият. И други очи освен техните също са я видели — други, които биха искали да си присвоят могъществото на вашия син. Нещо, което Майрин разбра веднага.

— Кой? Кой желае злото на сина ми?

— Мисля, че Черната Хидра вече го търси.

Лорн стисна юмруци и замълча.

От Божествените дракони, които някога бяха господствали над света, само един все още заемаше имелорски трон. Пет века след Последната война на мрака Орсакир — Черният дракон на смъртта и нощта — властваше над мощното кралство Иргаард. Лорн беше победил армията му при обсадата на Саарсгард и по-късно бе убил един от неговите принцове-дракони. Войната между Лорн и Хидрата от Иргаард беше обявена отдавна и Лорн знаеше, че Орсакир няма да отстъпи пред нищо, за да постигне целите си.

— Какво може да се направи? — попита Лорн.

— За момента има само едно решение. Каел да бъде отведен и скрит далеч. Много далеч. Далеч от Иргаард и неговите шпиони. Далеч от всички, които го търсят…

— И далеч от мен.

Скерен кимна тежко.

— Съжалявам, рицарю.

Лорн замълча.

Малко по-късно Майрин отиде при Лорн в градината. Той се бе върнал и сега седеше сам на пейката до фонтана и размишляваше. Тя седна до него и попита:

— Ще се опиташ ли да ме задържиш? Да ми попречиш да отведа Каел?

— Не — отвърна Лорн.

Беше се навел напред, със събрани ръце и лакти, опрени на коленете. Гледаше втренчено в земята.

— Благодаря — каза Майрин. — Благодаря ти заради него.

— Какво мислиш да правиш?

— Да тръгна със следващия керван, който поема към Бренвост.

— Бренвост. Добра идея. А после?

— Не зная.

— Може би е по-добре да не зная.

— Да, може би…

Разположен на запад от Закрилящите планини, Бренвост беше най-богатото и най-многолюдното пристанище на Сграбчващото море. Майрин лесно щеше да се слее с тълпата на този търговски кръстопът, откъдето можеше да тръгне към Седемте града по суша или да отплава дискретно към Орвал, Ломбрия или Алгера. Но пътуването до Бренвост щеше да е дълго и мъчително, дори опасно.

— Мога да ви заведа — предложи Лорн. — Работа за по-малко от два дни птичи полет.

Майрин се усмихна.

— И да пристигнем в Бренвост на змей, управляван от капитана на Ониксовата гвардия? То е като да затръбим с рогове, не мислиш ли?

Лорн обаче не успя да се усмихне.

— Права си — въздъхна той примирено. — Имаш ли нужда от нещо?

— От пари. Трябва да купя всичко, което ще ми трябва за пътуването. Може би и едно муле.

— Добре.

— Изглежда, че в лагера всичко се продава на цената на златото.

— Ако трябва, ще го уредя с жреците.

— Благодаря.

— Няма за какво.

— Не, Лорн — тя се наведе, взе ръцете на Лорн в своите и успя да привлече погледа му. — Благодаря. Наистина. Благодаря за всичко.

Смутен, Лорн се изправи, издърпа ръцете си от ръцете на Майрин, но не знаеше къде да ги дене. Потърка си бедрата, не намираше точните думи:

— Щ… ще трябва добре да се грижиш за него.

— Не исках да стане така, Лорн. Повярвай ми.