Дейвид Едингс - Последната битка

— Започнахме да се изтегляме от града — каза високият риванец с плътния си глас. — Повечето кораби успяха да вдигнат котва. Оставихме само няколко, за да прекосим южния канал.

— Има ли някаква възможност да прехвърлим цялата армия на единия бряг? — попита Поулгара.

Той поклати глава.

— Няма никакво време, Поулгара.

— Ще бъдем разделени от реката — изтъкна тя. — И никоя страна няма да е достатъчно силна да се бие с ангараките.

— Тактическа необходимост, уважаема лейди Поулгара — каза генерал Варана. — Трябва да отбраняваме и двата бряга, докато флотата се отдалечи.

— Мисля, че Родар подцени ангараките — каза Бранд.

— Той беше абсолютно сигурен, че и Таур Ургас, и Закат ще предпочетат да запазят армията си, и изобщо не предвиди тази възможност.

Генерал Варана скръсти мускулестите си ръце и закуца покрай брега. Изглеждаше умислен.

— Струва ми се, че започвам да разбирам предназначението на мургската колона, която унищожихме в планините — каза той.

— Какво имате предвид, ваше превъзходителство? — попита Мандорален озадачено.

— Изпробваха ни — обясни Варана. — Ангараките искаха да разберат кога ще предприемем сериозни действия. Основното правило във войната е да не се замесваш в сериозни конфликти, ако целта ти е просто да отвличаш вниманието на врага. Тази колона беше стръв и за нещастие ние са хванахме.

— Искате да кажете, че не трябваше да я нападаме? — попита Хетар.

Варана кимна унило.

— Точно така. Това издаде намеренията ни. Позволихме им да разберат, че този поход не е за отвличане на вниманието. Подцених Таур Ургас. Той пожертва хиляда мъже само за да разбере какво сме намислили.

— Какво ще правим сега? — попита Хетар.

— Ще се подготвяме за битка — каза Варана. — Бих искал да разполагаме с по-добър терен, но ще трябва да се задоволим с това, което имаме.

Хетар се взря жадно отвъд реката и каза замислено:

— Дали ще имаме време да прехвърлим военните действия на южния бряг?

— Какво значение има? — каза Бранд, видимо озадачен. — Каква е разликата?

— Там са мургите — отговори Хетар. — Лично аз нямам нищо против малореанците.

— Това не е лична битка, лорд Хетар — подчерта Варана.

— За мен е — каза Хетар мрачно.

— Непременно трябва да се погрижим за безопасността на лейди Поулгара и принцесата — каза Мандорален. — Може би трябва да осигурим ескорт, който да ги съпроводи до укреплението.

Бранд поклати глава и каза:

— По всяка вероятност районът е пълен с врагове. Няма да е безопасно.

— Той е прав, Мандорален. — каза Поулгара. — Освен това се нуждаете от всеки войник. — Тя се загледа далеч на североизток и добави: — А вижте и това.

И посочи мрачните облаци, които закриваха небето над хоризонта. Облаците бяха мастиленочерни, носеха се бавно, осветени от проблясващи светкавици.

— Буря? — попита генерал Варана изненадано.

— Не по това време на годината и определено не от тази посока — отговори Поулгара. — Кролимите са намислили нещо и това ще бъде моята битка. Разгърнете силите си, господа. Ако ще има битка, нека сме готови за нея.

— Корабите се придвижват — докладва Дурник, когато се върнаха с Олбан, — а войските напускат града.

Пристигна крал Родар. Широкото му лице беше покрито със сажди и пот.

— Анхег тръгва — каза той, като се свлече от седлото с мърморене.

— Къде е Фулрах? — попита Бранд.

— Поведе по-голямата част от армията към южния бряг.

— Това няма ли да ни остави с много малко сили от тази страна? — попита генерал Варана.

— Мостът е тесен — каза Родар. — Ще отнеме часове да отведем дори половината, така че това не е от значение. Брендиг вече е събрал хора, които да разклатят основите, така че ще можем да съборим моста преди ангараките да се доберат до него.

— Защо трябва да го правим? — попита Се’недра.

— Тул Марду си има своите предимства, ваше величество — обясни генерал Варана. — Не бива да пускаме ангараки на острова, стига да можем да устоим на атаките.

После погледна крал Родар и попита:

— Замисляли ли сте се за тактиката на битката?

— Искаме да дадем на Анхег половин ден преднина, ако е възможно — отговори Родар. — На двайсет левги надолу по реката е доста мочурливо и отдалечи ли се, ангараките няма да могат да се приближат по брега. Предлагам да сформираме стандартния пехотен строй — копиеносците, легионите, сендарите и така нататък. Ще оставим стрелците отзад и ще използваме алгарите да атакуват по фланговете. Искам да запазим мимбратските рицари в резерв, докато малореанците не се струпат за първия щурм.