— Планът си има своите достойнства, Белгарат. Колкото повече малореанци се издавят, с толкова по-малко ще трябва да се бием.
— Никога не сме планирали да се бием с тях, Белдин. Ангараките няма да се съюзят, докато Торак не се върне, за да ги събере отново, или докато не се изправят срещу общ враг. Току-що разговаряхме с Дроста лек Тун, надракския крал. Той е абсолютно убеден, че мургите и малореанците се канят да воюват помежду си. Дори иска да се съюзи със Запада само и само да се измъкне невредим от това. Когато се върнеш, опитай да вразумиш Родар и Анхег. Аз си имам достатъчно други проблеми.
— Проблемите тепърва започват, Белгарат. Преди няколко дни близнаците имаха просветление.
— Какво са имали?
Белдин сви рамене.
— Как иначе би го нарекъл? Работеха върху нещо, което нямаше нищо общо с всичко това, и изведнъж изпаднаха в транс и започнаха да дърдорят. Отначало само повтаряха онези безсмислици от Хрониките на Мрин, знаеш пасажа — където умът на пророк Мрин грохва и започва да издава животински звуци. Както и да е, те отново се върнаха на тази част и този път разбрахме какво означава.
— И какво? — попита Белгарат. Очите му пламтяха.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Разбира се, че искам.
— Добре. Беше нещо такова: „Съзирам, че сърцето от камък ще се умилостиви и красотата, която беше унищожена, ще се възстанови, и окото, което го няма, ще се върне.“
Белгарат се вгледа в него.
— Това ли е?
— Това е — каза Белдин.
— Но какво означава? — попита Гарион.
— Само това, което се казва, Белгарион — отговори Белдин. — Поради някаква причина Кълбото ще възстанови Торак.
— Тогава излиза, че Торак ще победи — каза Гарион вцепенено.
— Не се казва нищо за победа или загуба, Белгарион — поправи го Белдин. — Всичко, което се казва, е, че Кълбото ще поправи това, което е сторило на Торак, когато го е използвал, за да разруши света. Но не се казва защо.
— Винаги има такива затруднения с Пророчеството — отбеляза Белгарат. — Има поне десетина възможни варианта, сред които трябва да откриеш истинския.
— А понякога всички са истински — добави Белдин. — Ето защо е толкова трудно да го разбереш. Тъкмо решим да се съсредоточим върху едно и в същия момент Пророчеството включва всичко. Ще поработя върху това и ще видя дали ще мога да измъкна някакъв смисъл от предсказанието. Ако достигна до нещо, ще те уведомя.
Той се наведе леко, изви ръце и ги разпери като криле.
— Внимавай за мориндими — каза той на Белгарат. — Ти си добър вълшебник, но заклинанията са нещо съвсем различно и понякога ти се изплъзват.
— Мисля, че ще се справя, ако се наложи — отговори Белгарат язвително.
— Може би — каза Белдин. — Стига да успееш да запазиш спокойствие.
Той трепна, отново прие облика на ястреб, плесна с криле и се издигна в небето. Гарион го проследи, докато се превърна в малка точка.
— Странно посещение — каза Силк, като се измъкна изпод одеялата си. — Изглежда, доста неща са се случили, откакто сме тръгнали.
— И нито едно положително — добави Белгарат кисело. — Да тръгваме. Сега наистина ще трябва да побързаме. Ако Анхег вкара флотата си в Източно море и започне да потапя малореанските кораби, Закат може да реши да се премести на север. Ако не стигнем там първи, може да стане твърде опасно.
Старецът се намръщи заплашително и измърмори:
— Ех, да ми падне вуйчо ти! Ще го…
Оседлаха конете и поеха покрай гората на север. Въпреки доста неубедителните твърдения на двамата магьосници, Гарион яздеше обзет от отчаяние. Щяха да загубят и Торак щеше да го убие.
„Престани да се самосъжаляваш“ — обади се вътрешният глас.
„Защо ме замеси в това?“ — попита Гарион горчиво.
„Вече обсъждахме този въпрос.“
„Той ще ме убие.“
„Какво те кара да мислиш така?“
„Така казва Пророчеството“
Гарион спря рязко, осенен от друга мисъл.
„Всъщност ти самият го казваш. Ти си Пророчеството, нали?“
„Това е доста объркващ термин. И не съм казвал нищо за победа или загуба.“
„Не означава ли точно това?“
„Не. Означава това, което казва, нищо повече.“
„Какво друго може да означава?“
„С всеки изминат ден ставаш все по-упорит. Престани да се притесняваш за значенията и прави само онова, което е необходимо. Почти се беше справил преди малко.“
„Ако ще си говорим с недомлъвки, няма смисъл да си правим труда да продължаваме. Защо да си навличам толкова неприятности за неща, които никой не може да разбере?“
Читать дальше