Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том II)

Шалан рисуваше бързо и очерта главата му. Таравангян се поразмърда стеснително.

— Трудно ли Ви е, Ясна? Искам да кажа, болезнено?

— Атеизмът не е болест, Ваше Величество — сухо отвърна Ясна. — Не е като да съм получила обрив по краката.

— Не, разбира се. Не, разбира се. Но… хмм, не е ли трудно да нямате в какво да вярвате?

Шалан се приведе напред. Продължаваше да рисува, ала вниманието й беше насочено към разговора. Предполагаше, че обучението при една еретичка ще е малко по-вълнуващо. Вече няколко пъти беше си бъбрила с Кабсал — остроумния ардент, с когото се запозна в първия си ден в Карбрант — за вярата на Ясна. Но в присъствието на самата Ясна този въпрос почти никога не се повдигаше. А случеше ли се, тя обикновено променяше темата.

Днес обаче не го направи. Може би долови искреността във въпроса на краля.

— Не бих казала, че нямам в какво да вярвам, Ваше Величество. Всъщност имам много неща, в които да вярвам. Брат ми и чичо ми, собствените ми способности. Нещата, на които са ме научили моите родители.

— Но кое е добро и кое е зло, Вие… Е, Вие го отхвърляте.

— Това, че не приемам проповядваното в светилищата, не значи, че отхвърлям вярата в това кое е добро и кое е зло.

— Но Всемогъщият определя това!

— Трябва ли някой, някакво невидимо нещо да обяви за добро онова, което е добро? Вярвам, че моят собствен морал — който отговаря само пред моето сърце — е по-сигурен и верен от морала на онези, които постъпват правилно, само защото се боят от възмездие.

— Но тъкмо това е душата на закона — объркано отвърна кралят. — Ако няма наказание, ще има само хаос.

— Да, ако няма закон, някои хора ще постъпват, както им се ще. Ала не е ли забележително, че когато имат възможност за лично облагодетелстване за сметка на другите, толкова много хора избират да постъпят правилно?

— Понеже се боят от Всемогъщия.

— Не. Мисля, че нещо вътре в нас разбира, че преследването на общото благо обикновено е най-доброто и за личността. Човеците са благородни, когато им дадем възможност да са такива. Това благородство съществува независимо от заповедите на кой да е бог.

— Просто не разбирам как нещо може да е извън заповедите на Бога. — Кралят умислено поклати глава. — Сиятелна Ясна, не искам да споря, но не е ли в самото определение на Всемогъщия, че всичко съществува поради него?

— Едно и едно прави две, нали?

— Е, да.

— Няма нужда някой бог да обявява, че едно и едно е две — продължи Ясна. — Следователно, не бихме ли могли да кажем, че математиката съществува извън Всемогъщия и независимо от него?

— Може би.

— Добре, аз твърдя просто, че човешкият морал и човешката воля също са независими от него.

— Щом казвате това — отвърна кралят с усмивка, — значи премахвате всяка цел на съществуването на Всемогъщия!

— Наистина.

Балкончето потъна в мълчание. Пълните със сфери лампи на Ясна хвърляха хладна и равномерна бяла светлина върху събеседниците. В един кратък миг на неудобство се чуваше само как въгленът на Шалан дращи в скицника. Тя работеше с бързи щрихи, разстроена от думите на Ясна. Те я доведоха до усещане за вътрешна празнота. Това донякъде се дължеше на краля, който при цялата си приветливост не беше добър в споровете. Беше мил човек, ала не можеше да се мери с Ясна в разговор.

— Добре — продума Таравангян. — Трябва да кажа, че се обосновахте много ефикасно. Но не приемам мнението Ви.

— Нямам намерение да карам никого да сменя вярата си, Ваше Величество. Доволна съм да пазя убежденията си за себе си, нещо, което колегите ми от светилищата срещат затруднения да сторят. Шалан, не свършихте ли вече?

— Почти съм готова, Ваше Сиятелство.

— Минали са едва няколко минути! — възкликна кралят.

— Уменията й са забележителни, Ваше Величество — отвърна Ясна. — Убедена съм, че споменах това.

Шалан се отпусна в стола и заразглежда рисунката. Беше толкова съсредоточена върху разговора, че остави ръцете си да рисуват сами, доверявайки се на инстинкта. Скицата изобразяваше краля, седнал на стола, с мъдър израз на лицето, а зад гърба му се виждаха стените на балкончето. Входът беше от дясната му страна. Да, приликата беше голяма. Това не беше най-добрата й работа, но…

Шалан застина, дъхът й спря, сърцето й се преобърна. Беше нарисувала нещо на прага, зад краля. Две високи и тънки създания с наметала, които бяха отворени отпред и падаха доста твърдо отстрани, като че бяха стъклени. Над коравите високи яки, където би трябвало да се намират главите на съществата, се мержелееше по един голям крив символ, чийто орнаменти бяха изкривени под невъзможни ъгли.