Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том II)

Шалан се облегна в стола и се умисли. Това представяне на нещата някак я накара да пожелае да се върне към изследването. Ясна искаше от нея да направи нещо със сведенията, но какво? Отново усети как я пробожда чувството за вина. Ясна толкова се стараеше да я учи, а в отплата тя щеше да открадне най-ценното й притежание, заменяйки го с повредено. Призляваше й от това.

Очакваше Ясна да изисква от нея старателно и изнурително запаметяване и да я хока, когато не е достатъчно умна. По този начин подхождаха учителите й. Ясна беше различна. Тя даваше на Шалан тема и свободата да я проучва както иска. Ясна я насърчаваше, караше я да размишлява, а почти всички техни разговори опираха до въпроси като същината на това да си учен, целта на ученето, красотата на познанието и неговото предназначение.

Ясна Колин искрено обичаше ученето и искаше и останалите да го обичат. Ясна Колин със строгия и проницателен поглед и редките усмивки искрено вярваше в това, което прави. Каквото и да беше то.

Шалан вдигна една от своите книги, но крадешком прочете заглавията на последните донесени от Ясна книги. Още истории на Епохите на Вестителите. Митологии, коментари, книги от автори, за които беше известно, че стигат до крайност в спекулациите. В момента четеше някакъв том, озаглавен Спомени за сенките . Шалан го запомни. Щеше да опита да намери екземпляр и да го прегледа.

Какво търсеше Ясна? Какви тайни се надяваше да изтръгне от тези книги, повечето от които бяха преписи на преписи отпреди няколко века? Шалан беше открила няколко тайни относно Превръщателя, ала същината на изследването на Ясна — причината принцесата да дойде в Карбрант — още й се изплъзваше. Това я влудяваше, но и я изкушаваше. Ясна обичаше да говори за великите жени в миналото, онези, които не само са записвали историята, но и са я правили. Каквото и да проучваше сега, вярваше, че то е важно, че ще промени света.

Не бива да се въвличаш , каза си Шалан и се намести по-удобно с книгата и бележките си. Целта ти не е да променяш света. Целта ти е да защитиш братята и дома си.

И все пак трябваше да се покаже добра ученичка. А това й даде основанието да потъне в четене в продължение на два часа, докато не я прекъсна шумът от стъпки в преддверието. Вероятно слугите носеха обеда. Ясна и Шалан често се хранеха на балкончето.

Щом долови аромата на ястията, стомахът на Шалан се обади и тя с радост остави книгата настрани. По време на обед обикновено скицираше. Въпреки пренебрежението си към изобразителните изкуства, Ясна насърчаваше това. Каза, че високопоставените мъже често намират женските умения в графиката и живописта „съблазнителни“ и затова Шалан трябва да поддържа дарбата си, пък дори само за да е по-привлекателна за ухажорите.

Шалан не знаеше да се обижда ли от това. И какво разкриваше за намеренията на самата Ясна за женитба фактът, че тя не си правеше труда да се занимава с по-подобаващите женски изкуства като музиката и рисуването?

— Ваше Величество — продума Ясна и бързо се изправи.

Шалан се сепна и рязко погледна през рамо. Старият крал на Карбрант, облечен във великолепните си оранжево-бели одежди със сложна бродерия, стоеше на прага. Шалан пъргаво стана.

— Сиятелна Ясна — отвърна кралят. — Прекъсвам ли нещо?

— Вашата компания никога не е прекъсване, Ваше Величество — рече Ясна. Трябва да беше изненадана като Шалан, ала нито за миг не показа неудобство или стеснение. — Бездруго скоро щяхме да обядваме.

— Знам, Ваше Сиятелство — отговори Таравангян. — Надявам се, няма да имате нищо против, ако се присъединя към вас. — Няколко слуги започнаха да внасят храна и маса.

— Съвсем не, Ваше Величество.

Слугите пъргаво подредиха и застлаха две различни покривки на масата, за да разделят местата за двата пола. Затиснаха двата полукръга — червено за краля, синьо за дамите — с тежести по средата. После сервираха покрити блюда: бистро студено задушено от сладки зеленчуци за жените и пикантна яхния за краля. За обед карбрантците предпочитаха супа.

Шалан се изненада, че сервират и на нея. Баща й никога не се хранеше на една трапеза с децата си — дори и тя, неговата любимка, беше отпратена на своя маса. Когато Ясна седна, Шалан я последва. Стомахът й отново се развълнува и кралят ги подкани да започват да се хранят. Движенията му бяха тромави в сравнение с елегантността на Ясна.

Скоро Шалан вече се хранеше с удоволствие — грациозно, както подобава на дама, със скритата ръка в скута. В свободната си ръка имаше набодка за парченцата плодове или зеленчуци. Кралят сърбаше, но не толкова шумно, колкото повечето мъже. Защо ги удостои с посещението си? Нямаше ли една официална покана за вечеря да е по-уместна? Разбира се, Шалан знаеше, че Таравангян не е прочут познавач на протокола. Беше харесван крал, тъмнооките го обичаха заради построените от него болници. Ала светлооките го смятаха за недотам светъл ум.