Брандън Сандърсън: Пътят на кралете (Том II)

— Никога не се извинявайте за това, че сте умна, Шалан. Създава лош прецедент. Но човек трябва да прилага остроумието си внимателно. Вие като че ли често изговаряте първото прилично остроумие, което Ви хрумва.

— Знам. Това е моя отколешна слабост, Ваше Сиятелство. Моите бавачки и гувернантки много упорито се бореха срещу нея.

— Вероятно чрез строги наказания.

— Да. Седенето в ъгъла с книги върху главата беше предпочитаният от тях метод.

— А това на свой ред — въздъхна Ясна — само Ви е научило да правите духовитите си забележки по-бързо , за да не си оставите време да премислите и да ги преглътнете.

Шалан наведе глава.

— Наказанията са били некомпетентни — продължи Ясна. — За такава като Вас те всъщност са били насърчение. Игра. Колко трябва да кажете, за да Ви накажат? Можете ли да кажете нещо толкова умно, че да не разберат шегата? Седенето в ъгъла само Ви е давало повече време да измисляте отговори.

— Но за млада жена е неподобаващо да говори толкова често, колкото аз го правя.

— Единственото „неподобаващо“ е, че не насочвате интелигентността си към нещо полезно. Помислете. Научили сте се да правите нещо твърде подобно на онова, което Ви дразни у учените: ум без мисъл; интелигентност, би казал някой, без основата, дадена от съответното обмисляне. — Ясна отгърна следващата страница. — Невежо и надменно, не намирате ли?

Шалан се изчерви.

— Предпочитам поверениците ми да са умни — каза Ясна. — Така имам с какво да работя. Би трябвало да Ви взема в двора с мен. Предполагам, че поне шутът ще Ви намери за забавна. Ако не за друго, то защото явната Ви вродена свенливост е в занимателно съчетание с остроумните Ви думи.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Моля Ви, просто помнете, че умът на жената е нейното най-ценно оръжие. Не трябва да се използва неумело или ненавременно. Съвсем като споменатия преди малко нож в гърба, умната подигравка е най-добра, когато е неочаквана.

— Съжалявам, Ваше Сиятелство.

— Това не беше поучение — отговори Ясна и пак прелисти. — Просто наблюдение. Понякога правя наблюдения: Книгите са мухлясали. Днес небето е синьо. Моята повереница е приказлива калпазанка.

Шалан се усмихна.

— А сега, кажете ми какво открихте?

Младата жена се свъси.

— Не много, Сиятелна. Или трябва да кажа прекалено много? Всяка авторка има свои теории защо паршендите са убили Вашия баща. Някои твърдят, че той ги е огорчил по време на празненството онази нощ. Други казват, че цялата история с договора е била уловка, целяща паршендите да се доберат по-близо до него. Но това не е много смислено, тъй като по-рано са разполагали с далеч по-добри възможности за това.

— А Убиецът в бяло? — попита Ясна.

— Същинска аномалия — отговори Шалан. — Обяснителните бележки са пълни с коментари за него. Защо им е на паршендите да наемат убиец? Да не са се опасявали, че не могат сами да свършат работата? Или пък не са го наемали, а са набедени. Но мнозина смятат, че това е невероятно, понеже самите паршенди поеха отговорността за убийството.

— А Вие какво мислите?

— Не съм в състояние да правя изводи, Ваше Сиятелство.

— Каква е целта на изследването, ако не да се правят изводи?

— Моите учители казваха, че само на най-опитните приляга да правят предположения — обясни Шалан.

— Били са глупави — презрително рече Ясна. — Младежката незрялост е един от най-големите катализатори на промяната в света, Шалан. Осъзнавате ли, че Слънцетворящият е бил само на седемнадесет години, когато е започнал своите завоевания? Гавара не е достигнала и двадесетия си дъждовен сезон, когато е предложила теорията за трите царства.

— А нима за всеки Слънцетворящ и всяка Гавара няма сто като Грегор?

Грегор беше млад владетел, печално известен с това, че подхванал безсмислена война с кралства, които дотогава били съюзници на баща му.

— За щастие, имало е само един Грегор — отвърна Ясна с гримаса. — Но доводът Ви е добър. Ето и целта на образованието. Да си млад значи да действаш. Да си учен значи да действаш със знание .

— Или да седиш в нишата и да четеш за убийство, станало преди шест години.

— Не бих Ви карала да го проучвате, ако не намирах смисъл — отговори Ясна и отвори следващата книга. — Прекалено много учени смятат, че изследването е чисто интелектуално занимание. Ако не правим нищо със знанието, което придобиваме, само похабяваме ученето. Книгите могат да съхраняват сведенията по-добре от нас; това, което те не могат, а ние можем, е тълкуването . Следователно, ако човек не възнамерява да прави заключения, спокойно може да остави сведенията да си стоят в книгите.